Никулден, рибата и гащите

Здравейте, скъпи приятели!
Много време мина от последния ми пост, а още повече време - от последния ми съдържателен такъв.

Така е, аз съм модерна жена, и като всяка модерна жена имам куп задължения като ходене на партита на DJ Mag и проучване къде в София се правят най-вкусните целувки* (както и много други, доста по-прозаични).

Причината за този пост е свързана с днешния празник Никулден. Първо искам да честитя на всички именници, като им желая да са акули за враговете и златни рибки за приятелите.

След това кратко пожелание, сътворено току-що от мен самата, бих искала да продължа, обръщайки внимание на една стара народна мъдрост, за която се сетих в един непринуден разговор с приятел.

На въпроса "Ще ядеш ли риба довечера?" аз, сещайки се за въпросната мъдрост и желаейки да инкорпорирам дълбоката и морална стойност в отговора си, отвърнах "Да, ако са ми мокри гащите."
1 секунда след това (и 2 секунди подсъзнателно преди това) съобразих, че този отговор съвсем не е едносмислен. Вероятно всички се сещате за по-циничния смисъл, който визирам, но истината е, че такава поговорка има и тя е

Мокрите гащи ядат риба, сухите - не. 

Всъщност това е рибната версия на поговорката "Който не работи, не трябва да яде". Но когато са намесени елементи от долното бельо, промитият със секс обременен мозък на съвременния човек веднага почва да изкривява нещата в тази посока. И така: имаме от една страна рибата, която е храна, т.е. символ на благополучие и материална задоволеност. Имаме от друга страна гащите, които - както споменах - са бельо, и оттам се свързват със секса и сексуалността като цяло, както и с гениталиите.

Оттук насетне мисълта ни може да поеме в две направления - да разглеждаме поговорката от женска гледна точка и от мъжка.

От женска гледна точка, мокрите гащи са алегория за сексуален акт или по-конкретно предстоящ такъв. В тази връзка можем логично да заключим, че материални блага ще получи тази, която изяви желание и готовност за сексуален акт. Колко прозаично в днешни дни, и колко вярно. Народните мъдрости са вечни и непреходни.

От мъжка гледна точка, физиологически мокренетео на гащите може да се осъществи само чрез напикаване, така че тук за секс не може да става дума. Става дума за нещо също толкова силно, а именно родителската привързаност и грижа за потомството. Както знаем, напикаването в повечето случаи протича през ранната младост на индивида и се свързва със закъсняване в развитието н съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур.

 Някои мъже си мокрят гащите преднамерено, но това не се брои, те са корейци.

Това определено предизвиква тревога у родителя и желание да се погрижи за детето си. По тази причина децата с проблеми са по-обгрижвани от нормалното и оттук следва, че тези деца, които се напикават, получават по-специално отношение, в този смисъл и повече блага.

Ако напикаването се прояви в по-зряла възраст при индивид от мъжки пол, то значи че той се е напикал от страх, което говори за отклонения в нервната система. За това отново най-веротно са виновни родителите, които сигурно са му дали  - образно казано - "да яде рибата" в по-ранна възраст, т.е. са го глезили и обгрижвали прекомерно.

 За заключение искам да ви пожелая да са ви сухи гащите и пак да си хапнете риба. Какво по-хубаво от това?

Ваша Lu 

* най-хубавите целувки са в едно павилионче за сладки, в една пресечка на Графа.  

 Тази мома няма да си намокри гащите, но пак ще яде риба. Евала!

Поредното чудо на рекламната индустрия

Здравейте, мили приятели!
Мислех да удължа 3-месечната си лятна ваканция и да я слея с коледната, но днес попаднах на това долното, което нямаше как да ви спестя.

Рекламите стават все по-интерактивни и интересни, заприличващи вече на книга игра.
След като ви светнах за Ефи, време е да спомена и тази далеч по-интелигентна и хуманна кампания на Tipp-Ex.

виж тук

подсказки:
shoots
kisses
fucks
draws
rides
sings to
hugs
talks to
sleeps with

очаквам вашите предложения

Как чета... е как, не е толкоз трудно!

За втори път поемам щафетата от Nostromo, който беше така любезен да ми я подаде, само дето не уточни от какъв салам е щафетата.


1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ям бонбони, докато чета. Хубавото при бонбоните е, че не ти ангажират ръцете и можеш да придържаш книжката, докато си направил някоя асана.
Близалки също много консумирам. То все пак си е бонбон на клечка, но изисква известна заетост на една от ръцете.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Аз съм традиционалист - чай или кафе. Въпреки, че избягвам да пия, докато чета, това значително намалява риска да олея както книгата, така и себе си.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Отбелязвам само в учебници. Откак списващите ги се научиха да ползват болд и айталик за по-важните неща, отбелязвания обем намаля драстично.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

Както споменах, аз обичам да ям бонбони, когато чета. Това действие доставя голяма наслада на рецепторите ми, но от друга страна насища слюнката ми със захароза. Когато се наложи да прекратя четенето, просто плюя на страницата и затварям. До следващото отваряне захарта вече се е втвърдила и така напипвам желаните 2 страници (залепнали). Отлепянето е малко тегаво, но какво да се прави...


Не, сериозно, помня ги. Честно. Може всичко друго да забравям, ама цифри помня много.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Последните няколко години - нехудожествена. Може със следващото да се сблъскам с тълпа разгневени селяни с вили и факли, но напоследък четенето на художествена литература, в качеството и на чиста фикция, ми се струва непрактично. Последно съм чела учебници, гайдове, книги фор дъмийс, албуми и автобиографични книги. Имам неутолима жажда за знания, хаха.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Обикновено гледам да свърша главата преди да приключа, но не ми е проблем да стана по всяко време.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

М'чи разбира се. Никой не обича претенциите и позьорщината. Само ми е малко жал за книгите, дето ги хвърлям, но нямам избор.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Аха, обикновено това ми отнема 2 секунди, за да погледна в долния край на страницата.

9. Какво четеш в момента?

В момента нищо не чета. Имам няколко започнати (но недовършени) книги, които сигурно ще довърша, като се пенсионирам.

10. Коя е последната книга, която си купи?

"Личният магнетизъм - същност и приложение". Разочарование, нищо ново не ми казаха, но аз и без това съм си достатъчно магнетична по природа, само да не бяха пустите вилици и лъжици дето ми се лепят... а покрай хладилника избягвам да минавам.

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Строго моногамна съм - по една.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

Време нямам. За място - на леглото. Макар на леглото асаните да се правят по-трудно.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете. Колкото повече - толкова повече. Кофтито с поредиците е, че са като сериалите. Зарибиш се, и те свършват. Пък и предполагат изкушаващия момент да пишеш книги от успешна поредица самоцелно и насила, само да издоиш кравата, докато още има мляко.

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Аз живея в изолация и нямам приятели. :(

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Аз съм естет човек и ги организирам по размер. Размера има значение.

Тия дни...

Не става кой знае какво, но дългоочакваният ми следващ фундаментален труд все още не е готов (баш като игра на Близард), а и имам порив на социалност, така че ще споделя с вас.

В петък посетих Sofia Design Week. Охраната на входа ми поиска лична карта, за което искрено му благодарих. Иначе вътре беше пълно с the cool people ™. Холандците се познаваха по това, че са 1 главa над всички други.
Бирата беше скъпа, изложените творби (вероятно на разни хора от Академията) бяха жалка картинка... Смешна работа. Предполагам следващите дни е били по-силни, но този определено не беше.

Това, ако не се лъжа, съм аз. Доста детайлно, а? :)

Друго... Правиха ми психо-тест във връзка с една нова работа. По принцип това не ме смущава, но има неща, които все още ме притесняват. Това са тълкуванията на въпросите и евентуалните противоречия.

Примерен въпрос: Смятате ли се за жизнерадостен човек?
Да, по принцип, когато съм сред хора съм позитивен и усмихнат човек.

Примерен въпрос: Предпочитате ли да четете пред това да се виждате с хора?
Чини ми се, че да. Това ме прави интроверт и асоциална, нали? Това обаче не значи, че не съм весел човек, просто защото не обичам да се виждам с хора. Сигурна съм обаче, че отговора ми ще наклони везните в тази насока.

Има разни капани, за да те хванат в лъжа. Като оня въпрос за митницата...

Примерен въпрос: Ако сте абсолютно сигурни, че няма да ви проверят на митницата, бихте ли декларирали всичко?
Номера е да кажеш не, щото това е нормалното, нали. Но да си представим, че има честни хора, които вярват в някакви идеали и биха си декларирали всичко, за идеята. Така, както аз си дупча билетчета по нощите, заради идеята, въпреки да знам, че никой няма да ме проверява. Хората могат да си кажат истината, макар и болни идеалисти, НО ще ги обвинят в лъжа.

Имаше и разни други неща, върху които не съм мислила много, обаче.
Изобщо тия хора как я мислят тая работа? От няколко листа с тестове ще разберат що за човек стои срещу тях. Вместо да се отделиш време да си поприказваш с човека, на кафе да идете ако щете, да му видиш погледа, стойката, излъчването, да му чуеш гласа... тестове с въпроси дали някога сте искали да умрете или дали сте крали копчета и фибички. Разбира се, на всеки му се е искало да умре в даден момент от живота си, въпреки да не е било заради кражбата на копчета и фибички.

Ай ще им се невиди и учените тикви...

10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.

Office 2010

Старо е, ама... лол!

It's somewhere between Arial... and Wingdings.

Часът на National Luographic: Phallus Impudicus

Днес искам да ви запозная с най-странната гъба, която съм виждала (а аз съм виждала много).

Първият ми сблъсък с това чудо на природата беше 3-и курс на една учебна практика в базата на университета в Бързия. В нашия университет гъбите са на особена почит и няма как да е иначе - все пак за елфи ни обучават.
Та една вечер с една колежка слизахме към стола и кривнахме от правия път, т.е. свихме в един страничен коридор и се зазяпахме във витрината с експонатите-гъби. Нямаше как да не забележим високата и стройна осанка на Phallus Impudicus, която все още ме преследва в кошмарите ми.

Phallus Impudicus грубо преведено от латински значи "безсрамен фалос", което е едно добро име за гъба. Оказва се, че не е единственото. В своята "Обща История на Растенията" от 1597-а, ботаникът Джон Джерард го нарича "pricke mushroom" или "fungus virilis penis effigie", докато Джон Паркинсън подхожда по-палаво, именувайки го "Hollanders workingtoole" или "phallus hollandicus" в своята Theatrum botanicum от 1640. За настоящото си име гъбата може да благодари на Карл Линей, който е отчел очевидните и прилики с части на мъжката анатомия.

Гъбата е широко разпространена в Европа и Северна Америка, като вирее от ранно лято до късна есен. Среща се и по нашите ширини, така че ако дивото ви призове да търсите Безсрамния Фалос - имате доста голям шанс за успех.
Топките на гъбата са спороносни тела и са 2 с такъв размер по дифолт. На височина гъбата варира от 10 до 25 см и е 4-5см в диаметър. Господ очевидно си е направил ташак.
Друго име на гъбата - common stinkhorn, произлиза от специфичната и миризма (на мърша), която привлича насекоми, които да разпространят спорите и. Гадната миризма не е пречка за разни извратеняци от някои части на Франция и Германия да я ядат, тъй като не е отровна.
Гъбен хуй, който мирише на мърша - да ви е сладко!

Разпространено е и твърдението, че гъбата е афродизиак, а през средновековието от нея са се правели любовни еликсири.
Аз като една пресметлива млада жена веднага измислих начин за комерсиализация на Phallus Impudicus - може да се отглежда в саксии и да се подарява на желаещи/нуждаещи се.