За втори път поемам щафетата от Nostromo, който беше така любезен да ми я подаде, само дето не уточни от какъв салам е щафетата.
1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ям бонбони, докато чета. Хубавото при бонбоните е, че не ти ангажират ръцете и можеш да придържаш книжката, докато си направил някоя асана.
Близалки също много консумирам. То все пак си е бонбон на клечка, но изисква известна заетост на една от ръцете.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Аз съм традиционалист - чай или кафе. Въпреки, че избягвам да пия, докато чета, това значително намалява риска да олея както книгата, така и себе си.
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам само в учебници. Откак списващите ги се научиха да ползват болд и айталик за по-важните неща, отбелязвания обем намаля драстично.
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?
Както споменах, аз обичам да ям бонбони, когато чета. Това действие доставя голяма наслада на рецепторите ми, но от друга страна насища слюнката ми със захароза. Когато се наложи да прекратя четенето, просто плюя на страницата и затварям. До следващото отваряне захарта вече се е втвърдила и така напипвам желаните 2 страници (залепнали). Отлепянето е малко тегаво, но какво да се прави...
Не, сериозно, помня ги. Честно. Може всичко друго да забравям, ама цифри помня много.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Последните няколко години - нехудожествена. Може със следващото да се сблъскам с тълпа разгневени селяни с вили и факли, но напоследък четенето на художествена литература, в качеството и на чиста фикция, ми се струва непрактично. Последно съм чела учебници, гайдове, книги фор дъмийс, албуми и автобиографични книги. Имам неутолима жажда за знания, хаха.
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено гледам да свърша главата преди да приключа, но не ми е проблем да стана по всяко време.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
М'чи разбира се. Никой не обича претенциите и позьорщината. Само ми е малко жал за книгите, дето ги хвърлям, но нямам избор.
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Аха, обикновено това ми отнема 2 секунди, за да погледна в долния край на страницата.
9. Какво четеш в момента?
В момента нищо не чета. Имам няколко започнати (но недовършени) книги, които сигурно ще довърша, като се пенсионирам.
10. Коя е последната книга, която си купи?
"Личният магнетизъм - същност и приложение". Разочарование, нищо ново не ми казаха, но аз и без това съм си достатъчно магнетична по природа, само да не бяха пустите вилици и лъжици дето ми се лепят... а покрай хладилника избягвам да минавам.
11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Строго моногамна съм - по една.
12. Имаш ли любимо място/време за четене?
Време нямам. За място - на леглото. Макар на леглото асаните да се правят по-трудно.
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Колкото повече - толкова повече. Кофтито с поредиците е, че са като сериалите. Зарибиш се, и те свършват. Пък и предполагат изкушаващия момент да пишеш книги от успешна поредица самоцелно и насила, само да издоиш кравата, докато още има мляко.
14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Аз живея в изолация и нямам приятели. :(
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
Аз съм естет човек и ги организирам по размер. Размера има значение.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Освен, че съм любезен, съм и признателен, задето ме "отрази". Известно време бях изгубил надежда... :)
ReplyDeleteМежду другото научих нова дума, докато те четях - "асана", и стриктно я проверих според точка 8, но не от твоите. Също така си харесах таговете "разници" и "карл май".
По въпрос #5 мога без да влизам в ролята на разгневен селянин, погнал огре, да те успокоя, че има периоди в историята на всеки индивид, в които други приоритети изместват фокуса от художествената литература. Така че, "простено ти е, чадо!" :)
По останалите, както е видно, в голяма степен се припокриваме. Само по #14 май леко преувеличаваш, а и забравяш, че винаги имаш насреща отворени за препоръки блогъри (само не ми препоръчвай музика - там си си преизпълнила доживотния план-график). :)
По повод на щафетата и от какво точно е приготвен упоменатия салам, веднага ще намеся едни поучителни слова, които научих скоро благодарение на Вал:
Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашият решил да бъде малко учтив и казал:
- Абе, този Ален Делон много особен човек.
- Като не ти харесва, не го яж...
Е как да вечерям сега след тоя виц?!
ReplyDeleteУспокоих се, че имам прощка по #5, това от няколко години ми тежи и смущава съня ми. Да не говорим що свещи съм изгорила по повода.
Иначе за книги наистина не знам дали мога да препоръчам нещо, съвсем съм изостанала в сферата на художествената литература. Имам около 3GB for dummies, имаше една много добра - The Torah for Dummies, горещо ти я препоръчвам. :)
Е, нали знаеш, че съм опитвал Талмуда в оригинал. Някаква Тора ли ще ме уплаши. Най-много да стигна дъното на глупостта, но то за това до сега не ми се налагаше да чета каквото и да било.
ReplyDeleteМежду другото почти ми се получи с Талмуда. Само не разбрах кои са първата и последната страница. Откъдето и да почвах, все ми изглеждаше едно и също... :(
Ква е тая точка 14?
ReplyDeleteАз съм ти френд!
И като се пенсионираме ще четем заедно и ще обменяме впечатления, дъвчейки бонбони!
Хау!
:)
:D Тагът с Карл Май ме разбива..
ReplyDeleteEl, ти си моята пътеводна светлина! :*
ReplyDeleteИво, колебах се м/у него и Емилио Салгари, но - вярвам - съм направила правилния избор.
Карл Май си е класика за всяко хлапе:-)
ReplyDeleteГоран
Goran.blog.bg