... и затова в детската градина правехме картички и майсторихме подаръчета за майките си, които да им поднесем на 8 март. 8 март не е само ден на майката, а на жената като цяло. Тук като контрапункт се привежда пълната глупост, имаща се за съдържаща есенциална житейска мъдрост, а именно - "Една жена не е жена докато не стане майка" или нещо в този дух, което обективно погледнато е пълна глупост, но си имат своята тежест, благодарение на архетипите. В космогонията на всяка националност/религия/раса женското начало се отъждествява с материята и жизнепораждащата сила на Природата. От своя страна мъжкото начало се свързва с духа, Логоса и всички други възвишени нематериални неща, за които пише в дебелите книги. Оттам, а може би и заради, първичните полови белези, идва и ролята на жената като майка на всичко навсякъде. Разглеждайки женското начало като материалното такова, и свързвайки го с материята и проявата на анимата в нея, е съвсем логично, че в древни времена общественият строй е бил преобладаващо матриархален.
Богинята-Майка Дурга. Както виждаме, освен майка е била и управител на зоопарка.
С течение на времето се е осъществила една инверсия и смяна на ролите, чиито причини аз все още не съм дефинирала напълно. Факт е обаче, че женското начало, като проява на материята, е заменено от мъжкото, което от един момент нататък изземва юрисдикцията на жената като отговорник за материята, и става олицетворение на грубата сила и проявлението на тази сила на Земята. От своя страна женското се укротява до майчината грижовност, олицетворение на Великата Състрадателка и закрилница на слабите, оттам с мира, благоденствието and everything nice, което не включва разум, обаче. При смяната на ролите, мъжкият архетип е запазил ролята си на олицетворение на Логоса. По тази причина женското начало остава изключително осакатено и ограничено до ролята си на слаба и не много умна раждаща и грижеща се майка. Това не носи особен авторитет нито в логичния физически план, където е лишена от мускулатура, способна да съперничи на мъжката, но дори и в ментален план, където физическата сила не играе роля. Женското начало се низвергва най-вече от книга Битие, където обвиняват Ева за грехопадението на човешкия род. По-късно жената е отъждествена със змията изкусителка, натоварвайки крехките и плещи с още по-големи грехове. В същата книга Битие преди Ева е имало и още "по-отвратителна" жена - Лилит. Но как тъй Ева не е първата жена?
Нека погледнем хронологично книга Битие, която - както всичко в Стария Завет - е дело на евреите. Държа да поясня, че аз се придържам към схващането за алегоричния характер на писанията: «Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.» (Битие 1:27) И по-нататък: «И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.» (Битие 2:7) От тези цитати става ясно, че човекът е създаден от две равностойни половини: мъж и жена; от пръст, на която е вдъхнат живот. После следва заселването му в Едем и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото. И именно тук се появява несъответствието: Адам изведнъж се оказва сам в Райската градина: «И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.» (Битие 2:18) «И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.» (Битие 2:22) «А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена (Иша), защото от Мъжа (Иш) бе взета.» (Битие 2:23) Оттук логично следва въпроса как така жената е вече създадена, а на Господ му се налага да създава втора жена? Къде отиде първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да заличат едно име от текстовете му. Това опасно и плашещо ги име е "Лилит". Но коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги? Прочитът на Битие оставя усещането за липсващ текст, и изгубена поради това логика на разказа. Според древните текстове на Талмуд, Зохар(една, да не кажа най-важната книга за кабалистите) и коментарите на известни равини от миналото, тя е първата жена на Адам и сама е "адам", човек. Създадена е заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. Безсмъртна като него. И е първата божия творба, опълчила се срещу неравенството, наложено от човека. Тя отказва да се подчини на Адам, напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието, което Яхве й е дал – формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога. Оттогава датира и нейното демонизиране – израз на мъжкия страх пред изплъзналата се от контрола му жена. Щото тайното свещено име на Бога е най-голямата мистерия във всяка мистична школа и всички окултни организации, имащи някакъв авторитет, разчитат на схващането, че най-високопоставените от тях пазят свещеното непроизносимо име. Сега се сещам и за дебюта на Аронофски и колко комично е пресъздаден този сюжет там.
За всичко, очевидно, са виновни евреите.
Но да не се отклоняваме, а да се върнем на Лилит. Стана ясно, че концепцията за мъжкото и женското начало като еднакви по давност, сила, значение и присъствие в космогонията на евреите е изначална и е замазана, осакатена и деформирана от настъпилия патриархат и обособяването на жреците мъже като единствена връзка между човека и неговия създател. А равнопоставеността на мъжа и жената всъщност при всички религиозни текстове (най-древен от които са Ведите, доколкото знам) е изначална и неоспорима. Това изкривяване в Петокнижието е било присвоено в Корана и оттам вече положението е станало съвсем изтървано.
Това може да ви звучи като бръщолевенията на бясна феминистка, но ви уверявам, че аз съм много далеч от фанатичния феминизъм и че всичко това е доказуемо и проверуемо. Основната мисъл е, че всички сме хора - всички имаме сърца, далаци, бъбреци и прочее, всички харесваме, когато се отнасят добре с нас и се гневим, когато ни унижават. Това, че единия може да ражда, а другия да го пребие, съвзем не е предпоставка за коренно деление, граничещо с разновидово такова в по-болните умове. И от двата пола има прекрасни хора, както и ужасни такива.
Хубаво е, че има ден на мама, ама кой е деня на тати?
Като жени е хубаво да получаваме признание и израз на уважение на един такъв обособен празник, но обективно погледнато с какво сме го заслужили повече от мъжете? Появява се като израз на гняв срещу многовековните репресии? Докога ще си го изкарваме на мъжете за начина, по който пра-пра-пра-прадедите им са гледали на жените и докога и как имаме право "да си го връщаме"? Един такъв празник би изгубил смисъл, ако половете масово гледад един на друг като равнопоставени, каквито и са били създадени според книга Битие. В тази връзка желая на цялото човечество 8-и март да престане да съществува като празник.
20th century picture perfect - жената лъска тигана, мъжът лъска автомобила
А сега малко практични съвети, в които ще включа елемент на личен опит, понеже така и така се чудя с кого да споделя:
Ако се чудите с какво да зарадвате жената, която вълнува съзнанието ви, купете и витамини. Снощи лудия италианец от по-предния пост отново се появи, целуна ми ръка и каза, че ми носи витамини от Швейцария. В моменти като този искрено желая да се разтворя в пространството или просто казано - да се гръмна. Иначе идеята за витамините не е лоша - полезно е и практично. Моля никой да не дава идеята за "протеините", сещате се.
Също така не забравяйте да благодарите за услуга и да се извинявате, когато не се обадите, a отсрещната страна го очаква. Един познат, с когото бяхме почнали един проект миналата година и в който аз бях вложила известно количество труд, внезапно изчезна и ни вест ни кост от него. А не е като да не сме работили и преди. Този същия човек ми се обади наскоро, след една година в забвение, да ме моли да му свърша някаква работа. И едно "Извинявай за преди година" не каза. Що ли съм такава мека мара...
Също така на този прекрасен ден, аз започнах своята блогърска дейност в другия блог. Можете да ме похвалите или напсувате
тук.