Tuesday, February 8, 2011

WTF, the saga continues

Вчера ви споменах, че седмицата започва доста странно и досега така се и развива. Понеже by popular demand ми бе показано, че мога да си позволя да поствам такива неща, го правя, щото вече не знам да се смея ли, да плача ли.
Снощи разговор с един клиент, обсъждаме разни неща на развален английски. Ще карам на български за по-лесно. След като обсъдихме професионалните въпроси набързо:
- Впрочем аз съм Лука, приятно ми е! - подава ръка за здрависване.
- Аз съм Гери, на мен също. Откъде си, Лука? - тъп въпрос, но понякога загрявам доста бавно.
- От Итааалия! - казано с маниера на капитан Берторели от "Ало, Ало".  - Ау, Гери, ръката ти е толкова студена!

 
-  Ние жените сме така, знаеш. Имаме ниско кръвно...
- Аааабе, жените! Това е щото си слаба. Виж сега, аз съм бил учител.("I've been a teacher!" каза) Сега съм малко понапълнял, ама това е заради един инцидент. - вярно имаше 10-ина излишни кила. - Паднах от мотор. - оголва си предмишницата и ми показва един 20-сантиметров шев. - Учил съм физиотерапия, сега ще ти кажа какво да правиш. Сутрин си правиш фреш с един пръст захар и го пиеш.
- Ама на гладно ли да го пия?
- Е както искаш, ама сутрин действа най-добре.
- Последния път, когато пих фреш, 4 дни след това имах повишена чувствителност на зъбите.
- Значи зъбите ще правиш ей така - озъбва се и слага показалеца си пред устата и го мести наляво надясно - ей така, със сол.
- Дооообре. - давам му визитка и му пожелавам хубава вечер.
- Аз пак ще мина тия дни, ще говорим пак и ще ти обясня по-подробно какво да правиш за кръвното.
:/
 ...

Днес денят още не е свършил, но вече изпълни план графика за whatthefuck-овост и се надявам това да е засега. Разпечатвах някакви неща, когато влезе един арабин. Класически, мазен арабин, с крив нос, обеци и ментета на известни марки за дрехи. Влиза с протегната напред ръка, държаща реплика на известна марка часовници, с много лъскави детайли и камъчета.
- Не, не, не, не искам, мерси...
- Това за море! За Несебър!



Мигам в безпомощен опит да свържа ужасно изглеждащия часовник и Несебър. Отказвам се.
- Не искам, мерси. Имам си. - дърпам ръкава си и показвам часовника, който - по думите на часовникаря, при който си сменях батерията последния път, "има нещо масонско в себе си".
- Ама не, само пипнеш, щото си хубава.
Правя отегчена физиономия и го хващам за каишката с надеждата, че това ще сложи край на цялата случка. За моя изненада той вади същия часовник, но в друг цвят.
- Моля пипни този.
- Ама защо? Не искам часовник...
- Ама не бе... Пипа за късмет. Щото си много хубава.
Ококорвам се леко от изненада, хващам двата часовника, пожелавам му много късмет и продажби и го пращам да си ходи.
 ...
 
Веселбата, обаче, не свършва дотук. По едно време влиза друг човек. От този обаче тръпки ме побиха. Личеше си, че нещо не е наред човека. Знаете, хората с психични проблеми имат и физиологични деформации. Очите му бяха неестествено раздаличени едно от друго, но пък иначе беше любезен. Въпреки това, гледайки как поклаща главата си, докато говори, нещо в мен се беше свило и трепереше.
- До-добър де-ден! Аз и моето семейство предлагаме билки за бронхит и а-астма. Това са много редки билки и се намират тру-трудно...за бронхит и а-астма.
- Не, благодаря, слава Богу, нямам нужда.
- Те могат да се пият от болни, но и от здрави хора. По-полезни са.
Усмихвам се и поклащам глава в знак на отрицание.


- Да-да ви предложа нещо друго тогава? Аз от много години се занимавам с интернет. *Туш!* Разработили сме сис-система за гледане на те-телевизия, която не може да се прихваща. - вади лист хартия, на който ръчно е написано описанието на системата с технически шрифт. Трябваше да го преснимам, уникално беше.Чета по диагонала, срещам термини като cache, стрийм и Joоmla. Докато преглеждам описанието, той продължава да ми обяснява - Става въпрос за телевизия в Чечения. Там предават мюсюлмански проповеди, новини и развлекателни про-програми. И не могат да се прихващат.
Погледа ми отново за няколко секунди застива, взрян в нищото. На такива моменти във филмите пускат кадри с нещо напълно random и странно, което трябва да олицетвори какво се случва в главата на героя. Това ми се случи точно в този момент.
- Ъ... Ами... Мисля, че няма да се възползвам и от телевизията. Приятен ден!
- Ааами добре. Дооовиждане.


Знам, че си пожелах интересна седмица. Друг път ще внимавам какво си пожелавам.
Иначе и днешният ми сън беше доста wtf, но на фона на тия неща бледнее.


21 comments:

  1. Ахахаа, Лу!!!
    Минавам на фъшове и зъбомасажи!
    Страшно забавни неща ти се случват, недей се оплаква. И някой ден, като се видим, да не забавиш да ме пипнеш!
    За късмет!
    :)))

    ReplyDelete
  2. Ех, Ел, нямаш грижи, ще те пипна по... къдриците. :)
    Тва ако действа наистина, почвам веднагически да се пипам и аз самата себе си... (wasntme)

    ReplyDelete
  3. Божеее - фрешове, к'ви фъшовее...

    Толкова съм разсеяна, че не се трая!
    :)))

    ReplyDelete
  4. Няма страшно, разбрах те. ;) В туй хубаво време и аз съм така.

    ReplyDelete
  5. Шах и мат!

    Тоя последния особено. Дейвид Линч трябва да го е отървал покрай снимките на Туин Пийкс. Верно, че сънищата ти не бяха толкова фийки. :D

    ReplyDelete
  6. Абе те са фрийки, ама знам, че са само сънища. Докато тия работи... Бррр.

    ReplyDelete
  7. След Изцепшъна и за това не можеш да си прекалено сигурна. :D

    ReplyDelete
  8. Кво предлагаш, да се гръмна? :D

    ReplyDelete
  9. Ако трябва да съм дословен:

    "Бих ти препоръчал(а) да се гръмнеш, но днес мислих по този въпрос и установих, че това няма да промени нищо, така че можеш да ми се довериш и да ме черпиш една виртуална бира, че съм го премислил(а) вместо теб. Живота, хронологически погледнато, губи все повече смисъл, както е и при изречението, което си измъдрил в Храма(предполагам). Мога да те посъветвам само да му теглиш една ...(по твой избор), и да се наслаждаваш на дребните удоволствия в живота."

    :D

    ReplyDelete
  10. Боже, доживях да ме цитират! :D

    ReplyDelete
  11. стига сте се пипали де :D

    ReplyDelete
  12. A, Надинке, усещам, че завиждаш. Но не се притеснявай, и теб ще те попипаме, ако се чувстваш пренебрегната. Така де, за късмет. :P

    ReplyDelete
  13. така де, човек трябва все да си иска.. :D

    ReplyDelete
  14. охохо, този пост чак сега го виждам :))
    тия макаронаджии никак не ги бива в английския, наистина :)
    и аз на какви съм попадал като остана в офиса - идват и ми предлагат талони за намаление за операта, театъра, предлагат ми бизнес тефтери и химикалки. Някои ми идват разревани и искат да им дарявам пари, защото детето им е било болно или защото майка им е починала в провинцията и те нямали пари да се приберат. Истории големи мога да разказвам. Е, ти с лекота се справяш :) На мен ми се налага да прилагам бойни щуротии понякога. Ех, искам и аз да съм жена понякога..

    аве, то коментара ми стана много дълъг, може и да не го четеш :П

    ReplyDelete
  15. А, те тия с промо офертите и просяците изобщо не ги включвам, те вече ми се виждат нормални. Минава една мома преди време да ме офертира за театър. Отказвам и, казвам "не ходя на театър" (<-лъжа). Минава след 2 месеца "Аааа, ти беше тая, дето не обичаше театъра, помня те. Дай тогава да ти предложа едни спа процедури. - Не искам, не ходя на спа (<-лъжа). - Ми тогава за театър пак да те питам? - Кога е постановката? - Аааами еди кога си. - А, не мога, тогава съм на спа." :D

    ReplyDelete
  16. Ахаха... "има дни, във които не върви" се пееше в една забавна, полуестредна по нашенски песен. Но пък погледни от хубавата страна. Какво щеше да напишеш в блога си на 8 февруари тази година, ако тези екземпляри те бяха подминали? :)

    ReplyDelete
  17. А, сигурно нищо, но съм ок с това и май е по-добрия вариант. :)

    ReplyDelete
  18. малко не ги ли преекспонираш нещата за да се правиш на интересна ?

    ReplyDelete
  19. Съвсем не, всичко е така както го описвам. Знам, че звучи странно, но ако не те устройва може и да не ми вярваш. :)

    ReplyDelete
  20. а, вярвам ти, то и на мен понякога ми се случват странни неща дето никой не ми вярва...един път даже се озовах в паралелен свят, точно когато се повреди колайдера...да взема да напиша пост ли по темата...просто тези случки на които ти обръщаш внимание не са много интересни за публиката...или ти пишеш за себе си ? ама верно , нищо ли по интересно не ти се случва, че да ни занимаваш с някви италианци наречени Лука ? знам, че като не ми харесва да се махам, ама просто питам....

    ReplyDelete
  21. сега прочетох представянето на блога и разбрах , че блога ти е място където се изливат словесни лайна....значи всичко е точно...доста хора превърнаха блоговете си в кенеф...а иначе имаш готина глава, верно....

    ReplyDelete