Никулден, рибата и гащите

Здравейте, скъпи приятели!
Много време мина от последния ми пост, а още повече време - от последния ми съдържателен такъв.

Така е, аз съм модерна жена, и като всяка модерна жена имам куп задължения като ходене на партита на DJ Mag и проучване къде в София се правят най-вкусните целувки* (както и много други, доста по-прозаични).

Причината за този пост е свързана с днешния празник Никулден. Първо искам да честитя на всички именници, като им желая да са акули за враговете и златни рибки за приятелите.

След това кратко пожелание, сътворено току-що от мен самата, бих искала да продължа, обръщайки внимание на една стара народна мъдрост, за която се сетих в един непринуден разговор с приятел.

На въпроса "Ще ядеш ли риба довечера?" аз, сещайки се за въпросната мъдрост и желаейки да инкорпорирам дълбоката и морална стойност в отговора си, отвърнах "Да, ако са ми мокри гащите."
1 секунда след това (и 2 секунди подсъзнателно преди това) съобразих, че този отговор съвсем не е едносмислен. Вероятно всички се сещате за по-циничния смисъл, който визирам, но истината е, че такава поговорка има и тя е

Мокрите гащи ядат риба, сухите - не. 

Всъщност това е рибната версия на поговорката "Който не работи, не трябва да яде". Но когато са намесени елементи от долното бельо, промитият със секс обременен мозък на съвременния човек веднага почва да изкривява нещата в тази посока. И така: имаме от една страна рибата, която е храна, т.е. символ на благополучие и материална задоволеност. Имаме от друга страна гащите, които - както споменах - са бельо, и оттам се свързват със секса и сексуалността като цяло, както и с гениталиите.

Оттук насетне мисълта ни може да поеме в две направления - да разглеждаме поговорката от женска гледна точка и от мъжка.

От женска гледна точка, мокрите гащи са алегория за сексуален акт или по-конкретно предстоящ такъв. В тази връзка можем логично да заключим, че материални блага ще получи тази, която изяви желание и готовност за сексуален акт. Колко прозаично в днешни дни, и колко вярно. Народните мъдрости са вечни и непреходни.

От мъжка гледна точка, физиологически мокренетео на гащите може да се осъществи само чрез напикаване, така че тук за секс не може да става дума. Става дума за нещо също толкова силно, а именно родителската привързаност и грижа за потомството. Както знаем, напикаването в повечето случаи протича през ранната младост на индивида и се свързва със закъсняване в развитието н съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур.

 Някои мъже си мокрят гащите преднамерено, но това не се брои, те са корейци.

Това определено предизвиква тревога у родителя и желание да се погрижи за детето си. По тази причина децата с проблеми са по-обгрижвани от нормалното и оттук следва, че тези деца, които се напикават, получават по-специално отношение, в този смисъл и повече блага.

Ако напикаването се прояви в по-зряла възраст при индивид от мъжки пол, то значи че той се е напикал от страх, което говори за отклонения в нервната система. За това отново най-веротно са виновни родителите, които сигурно са му дали  - образно казано - "да яде рибата" в по-ранна възраст, т.е. са го глезили и обгрижвали прекомерно.

 За заключение искам да ви пожелая да са ви сухи гащите и пак да си хапнете риба. Какво по-хубаво от това?

Ваша Lu 

* най-хубавите целувки са в едно павилионче за сладки, в една пресечка на Графа.  

 Тази мома няма да си намокри гащите, но пак ще яде риба. Евала!

Поредното чудо на рекламната индустрия

Здравейте, мили приятели!
Мислех да удължа 3-месечната си лятна ваканция и да я слея с коледната, но днес попаднах на това долното, което нямаше как да ви спестя.

Рекламите стават все по-интерактивни и интересни, заприличващи вече на книга игра.
След като ви светнах за Ефи, време е да спомена и тази далеч по-интелигентна и хуманна кампания на Tipp-Ex.

виж тук

подсказки:
shoots
kisses
fucks
draws
rides
sings to
hugs
talks to
sleeps with

очаквам вашите предложения

Как чета... е как, не е толкоз трудно!

За втори път поемам щафетата от Nostromo, който беше така любезен да ми я подаде, само дето не уточни от какъв салам е щафетата.


1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ям бонбони, докато чета. Хубавото при бонбоните е, че не ти ангажират ръцете и можеш да придържаш книжката, докато си направил някоя асана.
Близалки също много консумирам. То все пак си е бонбон на клечка, но изисква известна заетост на една от ръцете.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Аз съм традиционалист - чай или кафе. Въпреки, че избягвам да пия, докато чета, това значително намалява риска да олея както книгата, така и себе си.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Отбелязвам само в учебници. Откак списващите ги се научиха да ползват болд и айталик за по-важните неща, отбелязвания обем намаля драстично.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

Както споменах, аз обичам да ям бонбони, когато чета. Това действие доставя голяма наслада на рецепторите ми, но от друга страна насища слюнката ми със захароза. Когато се наложи да прекратя четенето, просто плюя на страницата и затварям. До следващото отваряне захарта вече се е втвърдила и така напипвам желаните 2 страници (залепнали). Отлепянето е малко тегаво, но какво да се прави...


Не, сериозно, помня ги. Честно. Може всичко друго да забравям, ама цифри помня много.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Последните няколко години - нехудожествена. Може със следващото да се сблъскам с тълпа разгневени селяни с вили и факли, но напоследък четенето на художествена литература, в качеството и на чиста фикция, ми се струва непрактично. Последно съм чела учебници, гайдове, книги фор дъмийс, албуми и автобиографични книги. Имам неутолима жажда за знания, хаха.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Обикновено гледам да свърша главата преди да приключа, но не ми е проблем да стана по всяко време.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

М'чи разбира се. Никой не обича претенциите и позьорщината. Само ми е малко жал за книгите, дето ги хвърлям, но нямам избор.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Аха, обикновено това ми отнема 2 секунди, за да погледна в долния край на страницата.

9. Какво четеш в момента?

В момента нищо не чета. Имам няколко започнати (но недовършени) книги, които сигурно ще довърша, като се пенсионирам.

10. Коя е последната книга, която си купи?

"Личният магнетизъм - същност и приложение". Разочарование, нищо ново не ми казаха, но аз и без това съм си достатъчно магнетична по природа, само да не бяха пустите вилици и лъжици дето ми се лепят... а покрай хладилника избягвам да минавам.

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Строго моногамна съм - по една.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

Време нямам. За място - на леглото. Макар на леглото асаните да се правят по-трудно.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете. Колкото повече - толкова повече. Кофтито с поредиците е, че са като сериалите. Зарибиш се, и те свършват. Пък и предполагат изкушаващия момент да пишеш книги от успешна поредица самоцелно и насила, само да издоиш кравата, докато още има мляко.

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Аз живея в изолация и нямам приятели. :(

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Аз съм естет човек и ги организирам по размер. Размера има значение.

Тия дни...

Не става кой знае какво, но дългоочакваният ми следващ фундаментален труд все още не е готов (баш като игра на Близард), а и имам порив на социалност, така че ще споделя с вас.

В петък посетих Sofia Design Week. Охраната на входа ми поиска лична карта, за което искрено му благодарих. Иначе вътре беше пълно с the cool people ™. Холандците се познаваха по това, че са 1 главa над всички други.
Бирата беше скъпа, изложените творби (вероятно на разни хора от Академията) бяха жалка картинка... Смешна работа. Предполагам следващите дни е били по-силни, но този определено не беше.

Това, ако не се лъжа, съм аз. Доста детайлно, а? :)

Друго... Правиха ми психо-тест във връзка с една нова работа. По принцип това не ме смущава, но има неща, които все още ме притесняват. Това са тълкуванията на въпросите и евентуалните противоречия.

Примерен въпрос: Смятате ли се за жизнерадостен човек?
Да, по принцип, когато съм сред хора съм позитивен и усмихнат човек.

Примерен въпрос: Предпочитате ли да четете пред това да се виждате с хора?
Чини ми се, че да. Това ме прави интроверт и асоциална, нали? Това обаче не значи, че не съм весел човек, просто защото не обичам да се виждам с хора. Сигурна съм обаче, че отговора ми ще наклони везните в тази насока.

Има разни капани, за да те хванат в лъжа. Като оня въпрос за митницата...

Примерен въпрос: Ако сте абсолютно сигурни, че няма да ви проверят на митницата, бихте ли декларирали всичко?
Номера е да кажеш не, щото това е нормалното, нали. Но да си представим, че има честни хора, които вярват в някакви идеали и биха си декларирали всичко, за идеята. Така, както аз си дупча билетчета по нощите, заради идеята, въпреки да знам, че никой няма да ме проверява. Хората могат да си кажат истината, макар и болни идеалисти, НО ще ги обвинят в лъжа.

Имаше и разни други неща, върху които не съм мислила много, обаче.
Изобщо тия хора как я мислят тая работа? От няколко листа с тестове ще разберат що за човек стои срещу тях. Вместо да се отделиш време да си поприказваш с човека, на кафе да идете ако щете, да му видиш погледа, стойката, излъчването, да му чуеш гласа... тестове с въпроси дали някога сте искали да умрете или дали сте крали копчета и фибички. Разбира се, на всеки му се е искало да умре в даден момент от живота си, въпреки да не е било заради кражбата на копчета и фибички.

Ай ще им се невиди и учените тикви...

10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.

Office 2010

Старо е, ама... лол!

It's somewhere between Arial... and Wingdings.

Часът на National Luographic: Phallus Impudicus

Днес искам да ви запозная с най-странната гъба, която съм виждала (а аз съм виждала много).

Първият ми сблъсък с това чудо на природата беше 3-и курс на една учебна практика в базата на университета в Бързия. В нашия университет гъбите са на особена почит и няма как да е иначе - все пак за елфи ни обучават.
Та една вечер с една колежка слизахме към стола и кривнахме от правия път, т.е. свихме в един страничен коридор и се зазяпахме във витрината с експонатите-гъби. Нямаше как да не забележим високата и стройна осанка на Phallus Impudicus, която все още ме преследва в кошмарите ми.

Phallus Impudicus грубо преведено от латински значи "безсрамен фалос", което е едно добро име за гъба. Оказва се, че не е единственото. В своята "Обща История на Растенията" от 1597-а, ботаникът Джон Джерард го нарича "pricke mushroom" или "fungus virilis penis effigie", докато Джон Паркинсън подхожда по-палаво, именувайки го "Hollanders workingtoole" или "phallus hollandicus" в своята Theatrum botanicum от 1640. За настоящото си име гъбата може да благодари на Карл Линей, който е отчел очевидните и прилики с части на мъжката анатомия.

Гъбата е широко разпространена в Европа и Северна Америка, като вирее от ранно лято до късна есен. Среща се и по нашите ширини, така че ако дивото ви призове да търсите Безсрамния Фалос - имате доста голям шанс за успех.
Топките на гъбата са спороносни тела и са 2 с такъв размер по дифолт. На височина гъбата варира от 10 до 25 см и е 4-5см в диаметър. Господ очевидно си е направил ташак.
Друго име на гъбата - common stinkhorn, произлиза от специфичната и миризма (на мърша), която привлича насекоми, които да разпространят спорите и. Гадната миризма не е пречка за разни извратеняци от някои части на Франция и Германия да я ядат, тъй като не е отровна.
Гъбен хуй, който мирише на мърша - да ви е сладко!

Разпространено е и твърдението, че гъбата е афродизиак, а през средновековието от нея са се правели любовни еликсири.
Аз като една пресметлива млада жена веднага измислих начин за комерсиализация на Phallus Impudicus - може да се отглежда в саксии и да се подарява на желаещи/нуждаещи се.

Помогни на Ефи да си намери мозъка

Помогнете на Ефи, или по-скоро на създателите на кампанията за Rompetrol да си намерят common sense-a, че явно са го затрили някъде.
Цъкнете долния линк и докато чакате момата да си изприказва встъпителните реплики, четете указанията по-надолу.

http://www.efi-bg.com

Стъпка 1: накарйте я да си провери циците;
Стъпка 2: повторете, но с дупето;
Стъпка 3: може като мен да я посъветвате да се ебе;
Стъпка 4: накарайте я да провери резервоара. Тя очевидно не знае какво е това. Poor Ефи, не е блондинка, но не и личи.

Стъпка 5: ако искате да сложите край на избиването на мозъчните ви клетки, я накарайте да си провери горивото, въпреки, че в началото на интерактивното забавление подчертава, че преди малко е заредила до горе.

Доста тъпо, бих заключила аз, като разбира се не взимам предвид очевидно сексисткия привкус на рекламата и особено момента с циците. Вярвам, че тази реклама е правена за тираджии.

PS.: Помогни ми, кажи какво да направя? - Мисли -> Не те разбирам! (rofl)

Ever Wanted To Become A Movie Star? Bollywood Maybe?

Попаднах на следният пътепис, който ме вдъхнови да започвам да пестя пари от закуски за един трип до Индия.

Have you ever wanted to be a movie star?

Well it could be much easier then you think. Instead of dreaming Hollywood, try dreaming Bollywood. Bollywood is the movie making craze centered in Bombay and Chennai India that produces more movies each year than even Hollywood. Last summer while in India my dreams finally came true when one early morning walking bleary eyed through the streets a little frantic man ran up to me yelling,“Movie, movie, you want movie?”

This early? I thought, they really have no limits to their selling, but suddenly he said those magical words,
“No, you want to be in a movie?”

I yelled, “lets go,” and within 3 minutes I was flying down the Indian highway helmetlessly on the back of a speeding motorcycle trying to catch up to a minivan with a couple of other actors.

You see, in Bollywood with over 750 movies being produced each year, they are in desperate need for foreign actors who can serve extras in background scenes or serve in the participate in the most prized Bollywood dancing scenes . There are even some expats which simply live on the cheap and then go acting a few times a week to make a little extra cash.

My experience sounded pretty typical. My dreams of glamour were quickly crushed as I was thrown clothes and told to change right in the middle of a busy field. The director was obviously not impressed by my backpacker appearance and ordered me to be dry shaven right in the middle of the field. To top off all of this humiliation, we were forced to sit in full suits in 45 degree Celsius weather for over 10 hours before our scene came up. All this for a whopping $10, all the curry you could eat, and the joy being in the Bollywood blockbuster GURU.

So are you interested? If you happen to be in India, make sure you go to Bombay and just hang around the foreigner catering areas. Within a day or so you’ll probably be approached by a scout and make sure you get at least $10 for you work, but you could negotiate up to $20. If for some reason your having trouble, just make it known to the guest house keeper that you want to be in a movie and they’ll be sure to find you one (as they receive a finding fee).

Just think when your old and shriveled, leaning against your nightly bar, you can always tell your bar mate next to you, “You know…I was a Bollywood movie star…how about you buy me a drink.” via

Сега като се замисля, май ще отложа визитата. Индийките в Северна Индия са си белички, даже синеоки има, аз няма а успея да изпъкна със своите европеидни черти. :(

Остава ми само да продължавам да заучавам хореографията на някой от долните клипове и да се надявам някога да ми излезе късмета.
Моята лична топ 3 класация:

3.


2.


1. Абсолютния фаворит:

Бъркането в Носа Explained

Обсъждала съм много пъти тази тема с приятелки - не можем да се начудим защо, аджеба, мъжете в почти всяка свободна минута се занимават със своя нос. Миналата седмица си мислех за това и реших да проведа наблюдение на едно кръстовище. В двете коли от дясно - check!, офиса в партера на близката сграда - check!. Реших, че е просто злощастно съвпадение. Малко по-късно, минавайки покрай един магазин, погледнах към витрината (за да се огледам, много ясно), и вниманието ми беше привлечено от продавача, който също си бъркаше в носа. Защо бе, каква е тайната? Този въпрос не ми даваше мира от няколко дни и причиняваше нарушения в съня ми. Реших да подходя научно и да проверя физиологичните характеристики на носа, след което ако не получа отговор, щях да се насоча към митологията и световния фолклор.

Това обаче, не се наложи, защото открих каквото ми трябваше. Попаднах на твърдението, че върху лигавицата на носа са разположени рефлекторните зони на половите органи и било достатъчно да си докоснем носа, за да стимулираме гениталиите си. Еврика!
Вместо да се чешат по топките, мъжете могат просто да си бъркат в носа!
Какво нещо е природата...

1-ви април

Ден на шегата. Винаги ми е бил противен. От ден на майтапа се е изродил в ден на лъжата и преебавката и това е, което ме вбесява. Тъпо е да си мислиш, че някакъв си нарочен ден е извинение да си уговориш среща с някого, после да не отидеш, оправдавайки се "Ми това беше първоаприлска шега!". Тъпо е да кажеш нещо шокиращо на някого, и когато той получи инфаркт, в линейката да му държиш ръката и клатейки се възвратно-постъпателно като олигофрен да повтаряш "Моля те, не умирай, това беше само шегааа!".

Питагор е казал, че шегата е като солта - не бива да се прекалява с нея. От друга страна  поговорката гласи, че смехът е здраве. Какво излиза, че не трябва да прекаляваме със здравето? 1-ви април се оказва по-нехуманен, отколкото си мислех. Джером хубаво го е казал, че нашата шега обикновено носи болка другиму. Изобщо по света гледат доста трезво и адекватно на шегата и нейния емоционален потенциал. Българската народопсихология обаче, понеже сме много готини, намира добър израз в народната поговорка "От шега глава не боли.". Аз бих добавила скромното уточнение, че глава не боли, само ако е на чужд гръб и не е конкретно свързана с въпросната анатомична единица.

Та както вече може би стана ясно, 1-ви април не ми е от най-симпатичните дни. От друга страна, настоящият блог е пълен смях, така че мога да приема днешната дата за негов официален празник.
Да ми е честит празника на блога!
Неее... Твърде противен ден за празник на нещо толкова хубаво.
Така че просто ще ви сложа трейлъра на The Onion Movie - филм посветен на и подготвен от една медия, за която всеки ден е 1-ви април. Ако не сте го гледали - по-добре го направете, чиста забава е.



А тук ви давам линк към страхотния сайт, чиято концепция от много години е мое вдъхновение и модел за подражание.

А, да, забравих: чувствайте се свободни да ме излъжете нещо. :)

На живо от CERN

Днес ще сблъскат 2x3,5 TeV снопа протони, така че ще е интересно да се наблюдава пряко.

Само дето не знам кога точно ще е, пък трябва да излизам по някое време. Anyone?

България си го търси...

В момента обмислям концепцията за ново риалити - нали риалитита са тхе схит от няколко години насам. Хората искат да гледат истински хора по телевизията, щото не виждат истински хора в истинския си живот, може би.

От няколко дни идеята лети като конска муха в главата ми, като периодично се блъска, карайки ме да залитам, вървейки си по улицата. По щастливо стечение на обстоятелствата съвпада с периода на започване на новата диария от поредицата Биг Бротхер, който отново нямам абсолютно никакво намерение да гледам; съветвам ви да сторите същото, нека падащия рейтинг затисне продуцентите като скала - грозния койот на WB.

Таааа мисълта ми е за новото риалити. Ще стане хит, казвам ви. Има събрани в себе си всички актуални съставки. Нека ви разкажа.

Ще се казва "България Търси Гарант" и името ще е показателно за тематиката на новото шоу. В него няколко министри от кабинета на ГЕРБер (Граждани за Европейско Развитие на Берковица) ще търсят гаранти за новия заем, който държавата ще иска да получи от ЕС, за да пребори кризата и да не се налага да въвежда данък "Лукс".
Това ще бъде една доста амбициозна задача, защото както знаем, ние едни прости еврофондове не можем да усвоим, дето ни ги дават едва ли не даром, камо ли да говорим за заеми.
Както знаете от финансовата теория, гарантът е лице, което при сакатлък на финансирания субект, ще поеме отговорността за връщане на заема. Логично е, че гаранти се намират трудно. Затова ще е нужно едно телевизионно шоу, за да даде гласност на проблема и да получи подкрепата на европейската общност. В него България ще прави всякакви маймунджулъци пред жури и ще чака неговата оценка, като държавата членка, дала най-ниска оценка става гарант на милата ни родина. Сами се досещате, ще се скъсат да ни дават хубави оценки, както правят досега - България е остров на стабилността, дрън-дрън, и прочее. И тук именно е уловката. Аз като един отявлен патриот съм измислила всичко - след като всички ще дават максимална оценка, всички ще станат гаранти и при неспособност на държавата да си оправи външния дълг, ще трябва да искат парите една от друга. Това неминуемо ще доведе до хаос и повсеместно объркване, което ще бъде решено в Страсбург на вурстчета и бира с едно облекчително "Майната им на парите".

Ако някога сте се чудили какво има в куфарчетата, които еврокомисарите постоянно разнасят насам-натам... Ами това е! 

Това не е всичко. Водещите отново ще са двама - министър Дянков и Ферхонде от феноменалния сериал "(г)Листопад". От една страна Дянков прилича на Хер Флик и Германия със сигурност ще му симпатизира, от друга Ферхонде е закачлива препратка към Гюнтер Ферхойген - човека, запознат най-добре с дереджето на България, заместник-председател е на Европейската комисия и отговаря за ресора "Предприемачество и Индустрия". Какво по-добро лоби от това? Ферхонде от своя страна ще се съгласи да участва безплатно, защото това ще е възможност да представи напиращата към ЕС Турция и нейните нереални аспирации в по-добра светлина. Народа пък е полудял по турски сериали и ще прегърне идеята за една такава водеща, оттам и рейтингите ще ударят екзосферата.

Гюнтер Ф.: Глееееедам и не вярвам на ушите си! 

Дянков също няма да поиска пари, защото ще го прави за благото на Родината и за един мандат повече. Така разходите за новото риалити се ограничават до наемането на зала, малко технически персонал и кетъринг. Публиката ще се състои от отявлени сеирджии и ще се събере сама, като спестява разходи за статисти. Ще се излъчва всеки петък по националната ефирна телевизия вместо "Парламентарен Контрол".

 Дянков: Споко, Гюнтер, ножа за пицата е дървен! Итс окей, итс олрайт!

От където и да я погледнеш тази идея е златна, и в тази връзка аз се учудвам, че ми хрумна. Не ми остава друго освен да чакам тя да стигне до най-голямата продуцентска къща в този ръкав на Галактиката (или поне в тази околност на Центъра на Вселената™) и да я реализираме на ползу роду!

Равносметката за... март

Равносметката за март е 8 нови чифта обувки, 5 от които - на ток. Иде ми да се гръмна. x_x
Някой ако има идея как да се лекувам от тази зависимост - нека споделя.

Pic of the day: Dr Jekyll and Mr Hyde

Уникално яка снимка, позволявам ви да и се насладите напълно безплатно.

Честит Пи-ден!

Току що ме подсетиха:

[2:16:11 PM] Anna: Пи
[2:16:21 PM] Lu: Пиииии?
[2:16:27 PM] Anna: вчера не те видях да ти честитя празника
[2:16:41 PM] Anna: честит 3,14 ден вчера!
[2:16:56 PM] Lu: ами мен ме нямаше, бях в другото измерение
[2:17:09 PM] Anna: ааа, ясно
[2:17:16 PM] Lu: честит и на теб, Пи! Бъди ми все така трансцендентна!

Честито на патерица и на всички други комплексни, ирационални и трансцендентни! В свят на естествени числа е хубаво да си особен, неповторим, непостроим и неразгадан!

Хрониките на Нарния - триумф на плагиатството!

Здравейте скъпи читатели и добре дошли отново в моята скромна, но задушевна лудница.

Днешната тема се отнася към т.нар модерен ентъртеймънт, а именно – киното и компютърните игри. Тя ще бъде по-кратка и по-оскъдна откъм  фактология, тъй като  аз съм потресена, разочарована и в това състояние - сами  разбирате - аз не мога  да  творя вдъхновено.

Киното и компютърните игри от около 2 десетилетия съществуват в неразривна симбиоза. Между тях се извършва непрекъснат обмен на сюжети, концепции, полигонови фантазии и като цяло на идеи.

Мисълта за днешния анализ се роди снощи, когато имах неблагоразумието да изгледам “Хрониките на Нарния” след няколкогодишно отлагане. По принцип много мразя бозите на Дисни, но си казах “Какво пък Лу, изгледай го ей така, за обща култура, едната героиня ти е адашка, а стайлинга на Вещицата е зашеметяващ.”.

И така, аз като една модерна жена, която държи да е образовна и обича красиви рокли, реших да си причиня този филм.

 

Кралицата на Нарния е настинала - личи си по минусовите температури, които са заледили всичко наоколо, зачервените очи и посинелите от премръзване ръце. За щастие, във филма не се наложи ампутация. Гъзарията невинаги топли.

Филма е под всякаква критика ако си над 12 години, но това е предмет на друга дискусия. Едно нещо ми се наби твърде много на очи, за да не го проверя, сравня и анализирам. Това са заемките от култовата поредица PC игри “Heroes of Might & Magic”!

Като върл фен и дългогодишен потребител на упоменатата поредица, аз бидех в състояние да забележа множеството заемки, граничещи с откровено плагиатство, което филмът е използвал от нея. Тези заемки може да изглеждат повърхностно и чисто визуални, но те крият един по-дълбок сюжетен смисъл, обясняващ защо армиите на Аслан всъщност победиха ордите на Снежната Вещица, въпреки голямото числено превъзходство на последните.

И така, започваме с предметите, които можем да видим главните герои да използват във филма:

Дядо Коледа дава на Питър един специален щит. Може да си мислите, че това е обикновен щит, но не е - това е Lion's Shield of Courage:

На Лу той дава една кама и еликсир, който лекува всички рани. Това ясно кореспондира на combo артефакта Elixir of Life в експанжъна Shadow of Death, който дава умението регенерация на всички бойни единици

Сюзън получава лък и стрели “които никога не пропускат”. Т.е. тя получава Bow of Elven Cherrywood и Angel Feather Arrows, които сумарно увеличават нейния Archery Skill с 20%.

Видно е, че с такива мощни артефакти, коя да е армия придобива значително предмиство. Но нека не говорим само за артефактите, нека погледнем армиите.  И тук ясно личи подозрителното сходство м/у типажи от филма и единици от играта. Съвпаение? Не мисля.

 

  

  

 

Уморена съм от вечното плагиатство в кино индустрията. Няма ли най-после някой да прояви малко творчество, малко креативност, малко оригиналност?  Накъде отива нашия свят, нашата цивилизация, чиито стожер са именно културата и изкуството...?

Мисъл на деня

За разлика от задника, спомените не могат да се изтрият.

credits @ Митака

Ракията

Здравейте, скъпи приятели! Позволете ми първо да изразя радостта си от нашата нова среща. Изпълнена съм с радост, че отново сте решили да уважите моят скромен мегабайт виртуално пространство. Надявам се в това студено време моите беседи да сгряват жадния ви за знания разум, както би ви сгряля и днешната тема, а именно – ракията.

Ракията е спътник и неизменна част от българския бит и фолклор от незапомнени времена. В днешно време тя дели едно йерархично стъпало в българското национално самосъзнание заедно с шопската салата, луканката и киселото зеле, всички от които са в тясна взаимовръзка. За повечето хора ракията е само спиртна напитка, получена чрез дестилация на ферментирали плодове, известни още като “джибри”. Но ракията е повече от това. Нейната символика, както и произход се простират по-назад във времето, от колкото предполагаме.

Думата “ракия” се среща още в староеврейския. Има няколко значение, които варират от глаголите “разпъвам, разтягам, уголемявам, разширявам”, през “чиния, блюдо”, до словосъчетанията “солидна, твърда структура, нещо твърдо”, стигайки в този ред на мисли и до “небесна твърд” в религиозните текстове. Някои ще се зачудят как така небето може да е твърдо, но това е въпрос по-скоро на теософията, отколкото на етимологията. Аз, въпреки че имам солидни познания и в тази област, няма да нагазвам в нея, защото водите и са дълбоки, а аз нямам гумени ботуши.

И така, уточнихме, че “rakia” или на иврит “רקיע” има няколко значения и какви са те. Съвременния изследовател на шумерската цивилизация Закария Сичин в трудовете си е стигнал до заключението, че “ракия” с оглед на употребата и в религиозните текстове, се използва и за име на астероидния пояс между Марс и Юпитер, който древните наричали “Кованата Гривна”. Въпросът как древните са имали такава информация за обекти от Слънчевата система, които по абсолютно никакъв начин не се виждат от земята с просто око е предмет на друга дискусия.

Откриването на ракията, както е с повечето спиртни напитки е далеч назад във времето и вероятно методът на дестилация е даден на човечеството като дар от Боговете под формата на откровение. Някои изследователи на древните цивилизации, вероятно и Сичин, предполагат, че ракията е дадена като дар на човечеството от Нефилимите – гигантски хуманоиди, които се споменават в Библията като прякото потомство на паднали ангели, които се женили за дъщерите човешки. Продължаваме към връзката на Нефилимите с дестилацията. Преждеупоменатият Сичин е изследвал клиновидното писмо на най-древната цивилизация – Шумер, и на основата на своите открития публикува серия от книги, в които синтезира и тълкува събраните данни, стигайки до идеята за панспермията. Трудовете му са изключително интересни и представят един доста интересен сценарий за създаването на Слънчевата система и на човешкия род в частност. Тук, за жалост ги преглеждаме набързо и трябва да резюмирам: Нефилимите дали на човечеството всичките знания, които са му нужни, за да оцелее и да се развива, в частност и процеса за варене на ракия. Тази хипотеза е подкрепена от артефакти, представящи Нефилими и висши шумерски духовници, извършващи различни дейности, свързани с получаването на блага ракия.

И така, след като научили как се прави ракия, Древните я пиели с охота, но я наричали “огнена вода”. Това название може да ви е познато от филмите за индианци и каубойци, и това е напълно нормално, ако приемем теорията на Юнг за колективното неосъзнавано. В момента, в който чероки или сиукси вкусили алкохол, именно това колективно неосъзнавано ги кара да го нарекат с истинското му име – огнена вода.

И така, “огнена вода” се задържало доста дълго време, от създаването на човечеството до времето, когато евреите тръгнали да търсят Обетованата Земя. На път за там, минали през земите на Шумер и научили технологията за варене на ракия. Тъй като огнена вода им се струвало неподходящо име, защото водата не гори, а гръцкия огън вече бил патентован от гърците, решили да дадат ново име на тази странна субстанция. Ефектите от пиенето на ракия били налице и това накарало евреите да забележат някои кореспондиращи факти при консумация на ракия (тук ще направя леко припомняне на значенията на думата, които изяснихме в началото на беседата):

1. разтягане, уголемяване – засягат се следните органи: зеници(заради паралелната употреба с някои психотропни вещества по време на мистичните церемонии), уста (разтяга се в широка усмивка или провисва както при олигофрения), пенис (доста често еректира);

2. чиния, блюдо – наред с технологията за получаване на ракия, Нефилимите заръчали на древните никога да не я консумират без подобаваща гарнитура (луканка, шопска салата). Това е изгубената 11-а заповед, която Мойсей също получил, но в последствие скрил, защото било твърде трудно да се намери мезе в онези гладни дни, когато скитащото в пустинята Израилово племе едва смогвало да се изхрани с пъдпъдъци и манна. Така или иначе, устната традиция е запазена и се спазва.

3. солидна твърда структура, нещо твърдо/небесна твърд – обикновено първото нещо, което употребилите огнената вода усещали с главата си, била земната твърд. Небесната твърд в значението си на небесните селения, също била усещана, но в един по-ранен етап на консумацията, където консумиращия губи координация, усеща чувство на безтегловност и като цяло е в едно много специфично състояние на духа.

Така евреите дали общоприетото название “ракия”. Но защо то се е наложило? Това е твърде елементарен въпрос, всички знаем, че евреите управляват света.

Ако трябва да разширим тълкуванието и за пореден път да видим, че няма случайни неща и Провидението се е погрижило за всичко, ще засегнем и споменатата от Сичин “кована гривна”. Както исторически този термин е с по-малка давност от еврейското “небесна твърд”, така и описвания от “кованата гривна” ефект е по-късен етап в консумацията на ракия. Даже, смея да добавя, той е финален и се третира като следствие. След като са усетили земната твърд,  консумиращите установяват едно неприятно усещане, сякаш метален обръч стяга черепа им; така стигаме до идеята за кованата гривна. Кованата гривна, в смисъла и на Астероиден пояс м/у Марс и Юпитер носи още интересни корелации, свързани с позицията и м/у 2-те планети, които в мистиката носят конкретни символики и характеристики. От една страна имаме войнствения Марс, който сякаш отдава своята енергия (често твърде агресивна) на консумиращите ракия, от друга е мъдрият Юпитер, Господаря на Боговете, който вдъхва увереност и чувство за безсмъртие на консумиращите. Нещо повече, Юпитер отговаря на черния дроб в астрологичната традиция, а черния дроб както знаем ръководи усвояването на алкохола. В тази връзка, с оглед на здравето на консумиращия е важно Юпитер на консумиращия да е силен, а Марс – слаб(за избягване на побои). Древните са създавали специални календари с най-подходящото време за консумация на ракия – а именно периодите на ретрограден Марс и антеграден Юпитер.

Малко дълго се получи, но държах да хвърля повече светлина към този културно-социално-битов феномен, какъвто е ракията, особено в България.

Ваша Lu 

PS.: Впрочем, знам, че всичко дотук ще ви се стори адски странно, но питайте какво мисли Гугъл по въпроса "rakia hebrew" или "rakia Sitchin" .

Какво е Кармата?

Бях запитана какво е Кармата. Преди да започна своя историко-етимологичен преглед, е редно да поясня, чe понятието Карма е дериват, получен от сливането на няколко думи. Ще ги разгледаме поотделно, след което ще изясним връзките между тях.

Думата Кама – малък нож, с остриета от двете страни. Това е едно от най-древните сечива, като в праисторически времена е изработвана от кремък или кост, като през Бронзовата епоха се появява и метална кама. Има продълговата форма, с дължина не повече от 50см.

Втората връзка лежи на основите на омонимията, а именно индийския бог Кама. Кама, според Ведическата традиция е бог на любовта, на творческото начало и е наречен Първородния от Първичния Хаос, Който Прави Всяко Сътворение Възможно. Кама се персонифицира като красив младеж с лък и стрели. Няма нужда да пояснявам откъде в Западната Традиция се е появил Купидон. Дааа, някои ще кажат, че Купидон(също познат като Амур) е аналог на Ерос от Елинизма, но аз ще парирам с довода, че Елинизма е люлката на Западния Мистицизъм. Ако не се сещате все още за Кама, сетете се за Кама Сутра. Нещо блесна, а?

Но да се върнем на символиката. Кама като острие и Кама като младеж кореспондират прекрасно, тъй като фалосът, 
имайки издължена форма и често наричан “меч на любовта” може да се отъждестви с едно пропорционално хладно оръжие, каквото е камата.

Думата Кърма – кърмата е стара колкото света, тъй като е жизненонеобходима за поддържане на живота на новородените, т.е. за продължаване на човешкия род. Кърмата символизира живот, неговата поддръжка и грижата на майката към детето, в по-широк смисъл на Твореца към Творението. Като се има предвид, че кърмата е продукт на жлези, разположени във вторичните  полови белези на жената, можем да зключим че тя е ЯН-ът на ИН, Женското начало към Мъжкото, половината от съвършената цялост (която в Древността се е приписвала на Андрогините).

Чудите се тогава, откъде идва разликата в звученето?

Както сигурно сте се сетили, цялата тази концепция идва от Индия, където населението е обединило тези 3 символа и ги е интегрирало в религиозната си система със значение на живот, кръговрат, добро и зло.

Малко известен факт е, че ромското население в Европа пристига заедно с Александър Велики и той и никой друг е прекият отговорник днес да бъдат крадени толкова жици, ток, портфейли и т.н. Но за умрелите – или добро, или нищо. Та по време на походите си, Александър Македонски достига до Индия, откъдето заробва голям брой от местното население и си ги взима по обратния път да му служат, най-вече със строителни работи. Така заедно със войските му, индийското население достига Европа.

Нека се върнем на въпроса за морфологията на Карма. Какво имаме до тук? – Кама и Кърма. В сливането се появява едно “р” В “кама” и едно ”ъ” става “а” в “кърма”. Това е най-естественото нещо на света, ако сте чували как потомците на древните индийци по нашите земи произнасят гласната “а”. Тя получава едно несвойствено удължение, което в групата на Романските езици се забелязва частично във Френския, но не е нещо непознато. Вероятно всички сте чували как се изговаря “асфалт”, “катерица”, “Хасан” – съответно “ха:сфалт”, “кха:терица” и “Ха:сан” (двуеточието указва удължение). Тогава не е трудно да си представим как се е изговаря “кама” и “кърма” – съответно “ка:ма” и “къ:рма”. Ако вземем предвид, че в ромския език гласната “ъ” се слага предимно в крайна сричка на думата, а първите придобиват едно отворено “ъ” еквивалентно на “а” се получава “ка:рма”. Тези факти, отнесени към спецификата на българската книжовна реч, където ударението пада в първата част на думата, дава една красиво звучаща “кàрма”. Останал въпроса кое от двете да се избере за официално название на концепцията, която разясних по-горе. На Великия Махленски Събор от 1054 година, духовенството на ромската общност в Европа се събрало за да реши спора веднъж завинаги. Образували се 2 фракции, съответно подкрепящи Кама и Кърма. След бурни няколко дневни дебати и гласуване, надделяла “кама”, но когато обявявал решението, официалния говорител се задавил от залепнало по гърлото му перо от патица (следствие на снощната вечеря) и вместо “кама” се закашлял и произнесъл “кхххххахррма!”. Никой не заподозрял недоразумението, защото, както вече пояснихме, твърдото “ъ” се е трансформирало в “а” и на пръв поглед всичко било наред. Това дало начало на Великата Схизма, която разцепила ромската общност на 2 – 1)Западни цигани, които обичайно са красиви, свирят на цигулка, пътуват с циркове, гледат на карти и  танцуват на чардаш музика в красиви одежди, и 2) Източни цигани, които нямат зъби, крадат ценни метали, танцуват мазни кючеци в накичени максимален брой парцали и накити. Прочее този стайлинг е родоначалник на така модерния в момента в западна Европа и САЩ тренд “kitsch”.

Карта на Великата Схизма.  Цветово са обозначени териториите на двете фракции.

Оттогава официалното понятие е “Карма”, а ромският свят е разделен на 2. Оттам идва и културния шок на източноевропейците, когато за първи път се сблъскали с произведения като “Парижката Света Богородица” на Виктор Юго и “Касандра” с Корайма Торес и Освалдо Риос, където циганите са представени като мили, красиви, горди и честни люде. От друга страна идва шока на западноевропейците при сблъсъка им с един типично източноевропейски ромски персонаж, какъвто е този на Брад Пит в “Гепи” на Гай Ричи (обърнете внимание, странното наличие на източноевропейски вид роми е пояснено на картата горе; малко известен факт е, че Британските острови са запазили своите исторически корени - за това свидетелства и наличието на 27% генни маркери на келти по нашите земи и останки от тяхното пребиваване, откривани периодично). Появява се един огромен културен шок, който е инспирирал групата Kultur Shock за тяхното име.

Надявам се скромната ми вторнична беседа ви е била полезна. Ако желаете разяснение по даден казус или дума, моля пишете с вашите молби, ще се постарая да внеса яснота.

Ваша Lu

Gamma/Gimel

В момент на душевно разстройство поръзсъждавах за този древен символ и неговото значение в спиритуален и научен смисъл. Гамма се означава с Г, оттам ще започнат и разсъжденията.

Cъотнесени едно към друго, рамената на Г дават Фи или 1/Фи. В единия случай е 1,618, другия е 0,618, което предполага липсваща единица. Ако прибавим единица в римски вариант се получава П(Пи), друго трансцендентно число (освен функцията Г ). Ако свържем Г - 3-тата буква от гръцката азбука с П - 16-тата (редуцирано до 7), получаваме една великолепна съгласуваност и проява на Вселенската хармония, указваща връзката м/у Божественото число 3 и числото на мъдростта 7. Обединявайки ги, получаваме божествена мъдрост, за която подсказва и математическия привкус на Фи, Г и П. Специално Г и П със своята трансцендентна природа подсказват за трансцендентната природа на Твореца.

Още повече, буквата Гимел е визуално идентична с Ламбда, чиито латински вариант е L, т.е. обърната Г.  В гръцката бройна система с Lambda се означава 30, което корелира с числения еквивалент на Г – 3. Значението на нулата е нещастие, несполука, т.е. негатив - отрицателен знак. Гледайки Г и L забелязваме, че те са огледални образи*; и ако трябва да се обърнем към основния принцип на Херметизма – “Това, което е отгоре, е същото, като това, което е отдолу”, плюс спецификата на 30, която след поясненията за 0 можем да редуцираме до -3, стигаме отново до една красива съгласуваност на формата и стойността: L:Г се отнася както -3:3., т.е. -1:1 т.е. -11. Редно е да споменем и третия (3) закон на механиката, който гласи “Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. С Гама се означава и радиоактивното лъчение  с λ (Ламбда - дължина на вълната)= 10^-11 м. както и фотонът – носител на електромагнитно излъчване.  Гама лъчението се различава от другите 2 вида лъчения по това, че не се отклонява в магнитно поле. Ако съпоставим тези два аспекта на електромагнитната природа на Гамма, достигаме пак до две разнополюсови концепции, както е при символиката на L и Г.

Гамма като фотон значи светлина, а светлината е символ на живота, сътворението, небесната любов и просвещението (което кореспондира с 3 – “Разума на Бога”). Гамма лъчението от своя страна е смъртоносно, но то се осъществява отново чрез фотони, макар и с много по-голяма енергия (над 100 keV). Отново се обръщаме към свещените думи на Хермес Трисмегист “That which is Below corresponds to that which is Above, and that which is Above, corresponds to that which is Below, to accomplish the miracles of the One Thing”, като откриваме вечния кръговрат на живота и смъртта, на съзиданието и разрушението, сплетени в една обърната осмица (8), символ на безкрайността. Тази концепция в Таро се символизира от първата карта от Голямата Аркана – Магьосникът. И тъй като Магьосникът е първата карта, тя се номерира с римската цифра I. Ако се върнем в началото, ще забележим, че именно I липсва на Г да се превърне в П. Оказва се, че тя не липсва, тя е вече там, без да я има. Не можем да не се сетим за Великата Мъдрост на Кабала – “Тайната, която я няма” или “Много е трудно да се намери в тъмна стая черна котка, особено, ако нея я няма там.”.  Ако обърнем този казус към съвременната наука, тя също ще потвърди тук изложените наблюдения. Един от най- великите математици на всички времена (който образува троица (3) заедно с Архимед и Нютон) – Гаус, е извел връзката между трансцендентните П и Г под формата на следната зависимост, където намираме липсващата единица (1 или I ):  П(z) = Г(z + 1)

Известно е, че Гама честотата на мозъчните вълни кореспондира на специфични състояния. Изследване на невролога Sean O'Nuallain върху Тибетски монаси показва, че при гамма-активност на мозъка, медитиращите будисти достигат до особени състояния, които се характеризират с максимална чувствителност и много ниска, понякога нулева консумация на енергия. Тази липса на консумирана от тялото енергия предполага наличие на “безличностно” състояние и откъсване от материалното. Ако трябва да спекулираме и да разтълкуваме резултатите, се стига до заключението че гама вълните са налични при надскачане ограниченията на материалния свят и пътуване на духа до Абсолюта, т.е. гамма мозъчните вълни са проява на възможността на човека да общува с Твореца чрез своя разум; иначе казано, инструмента на Божествения разум в човека. Корелацията с Г(=3 – “Разума на Бога”) е очевидна.

Ваша Lu 

Встъпително

Здравейте и добре дошли на това странно място, създадено с цел обогатяване на вашата обща култура, а оттам и на света като цяло. Тук ще изливам своите словесни извращения, които се раждат в кратките моменти, когато някоя мисъл озари празната ми, но иначе красива глава. Да, външността е подвеждаща. Някои ще сравнят моите словесни извращения със словесна диария, но аз предпочитам да мисля за тях като за абстракции. Плодовете на моята аналитична мисъл се базират на неоспорими факти и отлична научна, философска и спиритуална подготовка, така че покрай тоновете глупости може все пак да намерите нещо, което да оправдае четенето на преждеспоменатите.

Благодаря ви за вниманието!

PS.: Моля, в евентуалните си коментари се обръщайте към мен просто с Lu, спестете ми инж. маг., ако обичате.  Благодаря!