Monday, May 24, 2010

10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.

22 comments:

  1. Номер четири е "връхта". :D

    По номер две и седем сме едно към едно.

    Колкото до шест - винаги съм се чудел, как така не съм се родил в Кралството някъде към края на 18-ти век. Най-вероятно щях да рина въглища в Йоркшир, за да изхранвам 12-членното си семейство, но така се получава, когато се оставиш Дикенс да ти промива мозъка. :)

    Десет трябваше и аз да го драсна, но малко или много се припокриваше с ходенето ми на кино. А това за невидимостта - вини Х. Уелс. :)

    ReplyDelete
  2. За умрелите или добро - или нищо. За Уелс само добро, дори да беше още жив. :)

    Колкото до номер 2 - хич недей ми съпоставяй някакви си компоти с мазния захаросан бълвоч на Финети; или ще се обосновеш, или не се брои.

    ReplyDelete
  3. (чисто масло + фъстъчено масло + мед)
    ------------------------------------- = Нирвана
    тънка филийка


    Цяла кутийка Дътч лейди от раз - не знам това как така не минава за обосновка. Има и едни гръцки насипни сладки. Купувам си по цяла камара, а си отиват преди да ги прибера в хладилника. Баклава - от онази, оригиналната. Мога да изям две средно големи кутии и вероятно ще питам за още...

    Списъка е дълъг и ще спра до тук, че получавам сигнали от храносмилателния орган. Не избрахме правилното време... :)

    ReplyDelete
  4. Тц, не нацелих броя тирета, но идеята я схващащ... :)

    И, между другото, би ли имала нещо против да махнеш спам-контрола на коментарите?... :)

    ReplyDelete
  5. Досега не знаех, че имам активиран спам-контрол. Предполагам не съм очаквала някаква кой знае каква интензивност на коментари, за да обръщам внимание на такива подробности. Ще го махна... утре. :)

    ReplyDelete
  6. Извинете, че се намесвам в диалога.
    Без номер 8 почти се припокриваме...:)
    Чак ме достраша!
    :)

    ReplyDelete
  7. Хахаха, Eл, извинявай, че прекъсвам предишният ти сън, но отскоро има съмнения, че зачестилите земетресения в Исландия имат пряко отношение към... :D

    P.S. Лу, аз пак да напомня за спам-контрола. Много съм нахален, нали!... :)

    ReplyDelete
  8. По-скоро съм виновна за разместването на тектоничните плочи на Йо...
    И аз не искам спам-контрол!
    :)

    ReplyDelete
  9. И рече Лу "Да бъде свобода!" и прати уреда си Мишкаил да пропъди спам контрола, който тровеше ежеднева на посетителите на блога.

    Мисля, че слънчасах одеве.

    Ностромо, благодарение на твоето нахалство го махнах (май?). Ей така се пробива в живота - с нахалство. Сега ако ме наспамят разни ботове - ти ще си виновен!

    Ел, да не си отделената ми при раждане сетсра близначка?! :o

    ReplyDelete
  10. Ако те наспамят, препрати ми ги... Или ползвай Мишкаил - виждам, че вече си му свикнала. :)

    ReplyDelete
  11. Невъзможно.
    Аз съм древно създание, а ти още си млада девица...:)))
    Ама сме посестрими по душа :)

    ReplyDelete
  12. Не съм съгласна нито за млада, нито за девица, но ако сценария ти го изисква - веднага слагам бялата рокля и почвам да търся полянка, на която да бера маргаритки! Комформизъм, твоето име е Лу! :D
    Иначе винаги съм искала сестра; старите дрехи набрат ми не ми бяха съвсем по мярка...

    Ностромо, Мишкаил има далеч по-важни занимания, не искам да го амортизирам допълнително. Мисля, ако се наложи, да пратя Игнориел. :)

    ReplyDelete
  13. Щастливка! Аз колко дрехи на брат ми съм износила...
    Включително и старото му "Балканче" ми връчиха!

    ReplyDelete
  14. Лу, ама ти всичките 12 ли си ги събрала?! ;)

    ReplyDelete
  15. В моята вселена аз съм Създателя. B)
    Иначе се опасявам, че не разбрах точно твоята референция. Би ли бил така любезен да се обясниш? :D

    ReplyDelete
  16. Въх, объркал съм бройката на архангелите. Непростимо. Неделя ще се изповядам. :)

    ReplyDelete
  17. Простено да ти е чадо, ако се наложи ще създам още 5, само мир да има!

    ReplyDelete
  18. Нали си наясно как звучи това от устата на един паднал ангел?... Не че ги разбирам тия работи, а и отдалеч ми личи колко "залягам" над божието слово, но и на мен Де Ниро ми е особено лицеприятен, като става дума за окултизъм. :)

    ReplyDelete
  19. Момент, момент, сега млада девица ли съм или паднал ангел или нещо друго, като Вацлав Хавел примерно? Обърках се.

    Между Ал Пачино и Де Ниро, кого избираш в окултна светлина? Аз повече харесвам Пачино, но Де Ниро е сякаш по-добър.

    ReplyDelete
  20. И Пачино си има своите моменти, въпреки че съответното му превъплъщение беше в продукция, която съкс на десета, но сега ще кажа нещо богохулно, така че си затвори очите - мога да навържа десет негови сцени от произволни десет филма и резултатът ще е един доста сполучлив 11-ти.

    Де Ниро също има изграден типаж, но при него филмите няма да са произволни...

    Колкото до Вацлав Хавел, примерът беше покъртителен. :) Но наистина не виждам какво би попречило да си комбинация и от двете. Всъщност това е и по-логично съотнесено към всеки един от нас. Но пък в твоята Вселена, ти като неин солипсист, би трябвало сама да се самоопределиш. В този смисъл... Лу... ще запазя гробовно мълчание... :)

    ReplyDelete
  21. Ок, след като представяш така нещата и може да съм комбинация от двете, съм спокойна. Все пак може би съм малко повече Вацлав, отколкото Хавел, някак си по-близко е до масите... а аз обичам да съм близо до масите, особено шведските такива. :)

    PS.: Това за Пачино го прочетох, имай го предвид!

    ReplyDelete
  22. Е, не казвай, че не съм те предупредил... :)

    Всъщност послеписа ти прозвуча заплашително, та в този смисъл май и аз съм предупреден... Х)

    ReplyDelete