Тия дни...

Не става кой знае какво, но дългоочакваният ми следващ фундаментален труд все още не е готов (баш като игра на Близард), а и имам порив на социалност, така че ще споделя с вас.

В петък посетих Sofia Design Week. Охраната на входа ми поиска лична карта, за което искрено му благодарих. Иначе вътре беше пълно с the cool people ™. Холандците се познаваха по това, че са 1 главa над всички други.
Бирата беше скъпа, изложените творби (вероятно на разни хора от Академията) бяха жалка картинка... Смешна работа. Предполагам следващите дни е били по-силни, но този определено не беше.

Това, ако не се лъжа, съм аз. Доста детайлно, а? :)

Друго... Правиха ми психо-тест във връзка с една нова работа. По принцип това не ме смущава, но има неща, които все още ме притесняват. Това са тълкуванията на въпросите и евентуалните противоречия.

Примерен въпрос: Смятате ли се за жизнерадостен човек?
Да, по принцип, когато съм сред хора съм позитивен и усмихнат човек.

Примерен въпрос: Предпочитате ли да четете пред това да се виждате с хора?
Чини ми се, че да. Това ме прави интроверт и асоциална, нали? Това обаче не значи, че не съм весел човек, просто защото не обичам да се виждам с хора. Сигурна съм обаче, че отговора ми ще наклони везните в тази насока.

Има разни капани, за да те хванат в лъжа. Като оня въпрос за митницата...

Примерен въпрос: Ако сте абсолютно сигурни, че няма да ви проверят на митницата, бихте ли декларирали всичко?
Номера е да кажеш не, щото това е нормалното, нали. Но да си представим, че има честни хора, които вярват в някакви идеали и биха си декларирали всичко, за идеята. Така, както аз си дупча билетчета по нощите, заради идеята, въпреки да знам, че никой няма да ме проверява. Хората могат да си кажат истината, макар и болни идеалисти, НО ще ги обвинят в лъжа.

Имаше и разни други неща, върху които не съм мислила много, обаче.
Изобщо тия хора как я мислят тая работа? От няколко листа с тестове ще разберат що за човек стои срещу тях. Вместо да се отделиш време да си поприказваш с човека, на кафе да идете ако щете, да му видиш погледа, стойката, излъчването, да му чуеш гласа... тестове с въпроси дали някога сте искали да умрете или дали сте крали копчета и фибички. Разбира се, на всеки му се е искало да умре в даден момент от живота си, въпреки да не е било заради кражбата на копчета и фибички.

Ай ще им се невиди и учените тикви...

10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.

Помогни на Ефи да си намери мозъка

Помогнете на Ефи, или по-скоро на създателите на кампанията за Rompetrol да си намерят common sense-a, че явно са го затрили някъде.
Цъкнете долния линк и докато чакате момата да си изприказва встъпителните реплики, четете указанията по-надолу.

http://www.efi-bg.com

Стъпка 1: накарйте я да си провери циците;
Стъпка 2: повторете, но с дупето;
Стъпка 3: може като мен да я посъветвате да се ебе;
Стъпка 4: накарайте я да провери резервоара. Тя очевидно не знае какво е това. Poor Ефи, не е блондинка, но не и личи.

Стъпка 5: ако искате да сложите край на избиването на мозъчните ви клетки, я накарайте да си провери горивото, въпреки, че в началото на интерактивното забавление подчертава, че преди малко е заредила до горе.

Доста тъпо, бих заключила аз, като разбира се не взимам предвид очевидно сексисткия привкус на рекламата и особено момента с циците. Вярвам, че тази реклама е правена за тираджии.

PS.: Помогни ми, кажи какво да направя? - Мисли -> Не те разбирам! (rofl)

Ever Wanted To Become A Movie Star? Bollywood Maybe?

Попаднах на следният пътепис, който ме вдъхнови да започвам да пестя пари от закуски за един трип до Индия.

Have you ever wanted to be a movie star?

Well it could be much easier then you think. Instead of dreaming Hollywood, try dreaming Bollywood. Bollywood is the movie making craze centered in Bombay and Chennai India that produces more movies each year than even Hollywood. Last summer while in India my dreams finally came true when one early morning walking bleary eyed through the streets a little frantic man ran up to me yelling,“Movie, movie, you want movie?”

This early? I thought, they really have no limits to their selling, but suddenly he said those magical words,
“No, you want to be in a movie?”

I yelled, “lets go,” and within 3 minutes I was flying down the Indian highway helmetlessly on the back of a speeding motorcycle trying to catch up to a minivan with a couple of other actors.

You see, in Bollywood with over 750 movies being produced each year, they are in desperate need for foreign actors who can serve extras in background scenes or serve in the participate in the most prized Bollywood dancing scenes . There are even some expats which simply live on the cheap and then go acting a few times a week to make a little extra cash.

My experience sounded pretty typical. My dreams of glamour were quickly crushed as I was thrown clothes and told to change right in the middle of a busy field. The director was obviously not impressed by my backpacker appearance and ordered me to be dry shaven right in the middle of the field. To top off all of this humiliation, we were forced to sit in full suits in 45 degree Celsius weather for over 10 hours before our scene came up. All this for a whopping $10, all the curry you could eat, and the joy being in the Bollywood blockbuster GURU.

So are you interested? If you happen to be in India, make sure you go to Bombay and just hang around the foreigner catering areas. Within a day or so you’ll probably be approached by a scout and make sure you get at least $10 for you work, but you could negotiate up to $20. If for some reason your having trouble, just make it known to the guest house keeper that you want to be in a movie and they’ll be sure to find you one (as they receive a finding fee).

Just think when your old and shriveled, leaning against your nightly bar, you can always tell your bar mate next to you, “You know…I was a Bollywood movie star…how about you buy me a drink.” via

Сега като се замисля, май ще отложа визитата. Индийките в Северна Индия са си белички, даже синеоки има, аз няма а успея да изпъкна със своите европеидни черти. :(

Остава ми само да продължавам да заучавам хореографията на някой от долните клипове и да се надявам някога да ми излезе късмета.
Моята лична топ 3 класация:

3.


2.


1. Абсолютния фаворит:

Бъркането в Носа Explained

Обсъждала съм много пъти тази тема с приятелки - не можем да се начудим защо, аджеба, мъжете в почти всяка свободна минута се занимават със своя нос. Миналата седмица си мислех за това и реших да проведа наблюдение на едно кръстовище. В двете коли от дясно - check!, офиса в партера на близката сграда - check!. Реших, че е просто злощастно съвпадение. Малко по-късно, минавайки покрай един магазин, погледнах към витрината (за да се огледам, много ясно), и вниманието ми беше привлечено от продавача, който също си бъркаше в носа. Защо бе, каква е тайната? Този въпрос не ми даваше мира от няколко дни и причиняваше нарушения в съня ми. Реших да подходя научно и да проверя физиологичните характеристики на носа, след което ако не получа отговор, щях да се насоча към митологията и световния фолклор.

Това обаче, не се наложи, защото открих каквото ми трябваше. Попаднах на твърдението, че върху лигавицата на носа са разположени рефлекторните зони на половите органи и било достатъчно да си докоснем носа, за да стимулираме гениталиите си. Еврика!
Вместо да се чешат по топките, мъжете могат просто да си бъркат в носа!
Какво нещо е природата...

1-ви април

Ден на шегата. Винаги ми е бил противен. От ден на майтапа се е изродил в ден на лъжата и преебавката и това е, което ме вбесява. Тъпо е да си мислиш, че някакъв си нарочен ден е извинение да си уговориш среща с някого, после да не отидеш, оправдавайки се "Ми това беше първоаприлска шега!". Тъпо е да кажеш нещо шокиращо на някого, и когато той получи инфаркт, в линейката да му държиш ръката и клатейки се възвратно-постъпателно като олигофрен да повтаряш "Моля те, не умирай, това беше само шегааа!".

Питагор е казал, че шегата е като солта - не бива да се прекалява с нея. От друга страна  поговорката гласи, че смехът е здраве. Какво излиза, че не трябва да прекаляваме със здравето? 1-ви април се оказва по-нехуманен, отколкото си мислех. Джером хубаво го е казал, че нашата шега обикновено носи болка другиму. Изобщо по света гледат доста трезво и адекватно на шегата и нейния емоционален потенциал. Българската народопсихология обаче, понеже сме много готини, намира добър израз в народната поговорка "От шега глава не боли.". Аз бих добавила скромното уточнение, че глава не боли, само ако е на чужд гръб и не е конкретно свързана с въпросната анатомична единица.

Та както вече може би стана ясно, 1-ви април не ми е от най-симпатичните дни. От друга страна, настоящият блог е пълен смях, така че мога да приема днешната дата за негов официален празник.
Да ми е честит празника на блога!
Неее... Твърде противен ден за празник на нещо толкова хубаво.
Така че просто ще ви сложа трейлъра на The Onion Movie - филм посветен на и подготвен от една медия, за която всеки ден е 1-ви април. Ако не сте го гледали - по-добре го направете, чиста забава е.



А тук ви давам линк към страхотния сайт, чиято концепция от много години е мое вдъхновение и модел за подражание.

А, да, забравих: чувствайте се свободни да ме излъжете нещо. :)