Никулден, рибата и гащите

Здравейте, скъпи приятели!
Много време мина от последния ми пост, а още повече време - от последния ми съдържателен такъв.

Така е, аз съм модерна жена, и като всяка модерна жена имам куп задължения като ходене на партита на DJ Mag и проучване къде в София се правят най-вкусните целувки* (както и много други, доста по-прозаични).

Причината за този пост е свързана с днешния празник Никулден. Първо искам да честитя на всички именници, като им желая да са акули за враговете и златни рибки за приятелите.

След това кратко пожелание, сътворено току-що от мен самата, бих искала да продължа, обръщайки внимание на една стара народна мъдрост, за която се сетих в един непринуден разговор с приятел.

На въпроса "Ще ядеш ли риба довечера?" аз, сещайки се за въпросната мъдрост и желаейки да инкорпорирам дълбоката и морална стойност в отговора си, отвърнах "Да, ако са ми мокри гащите."
1 секунда след това (и 2 секунди подсъзнателно преди това) съобразих, че този отговор съвсем не е едносмислен. Вероятно всички се сещате за по-циничния смисъл, който визирам, но истината е, че такава поговорка има и тя е

Мокрите гащи ядат риба, сухите - не. 

Всъщност това е рибната версия на поговорката "Който не работи, не трябва да яде". Но когато са намесени елементи от долното бельо, промитият със секс обременен мозък на съвременния човек веднага почва да изкривява нещата в тази посока. И така: имаме от една страна рибата, която е храна, т.е. символ на благополучие и материална задоволеност. Имаме от друга страна гащите, които - както споменах - са бельо, и оттам се свързват със секса и сексуалността като цяло, както и с гениталиите.

Оттук насетне мисълта ни може да поеме в две направления - да разглеждаме поговорката от женска гледна точка и от мъжка.

От женска гледна точка, мокрите гащи са алегория за сексуален акт или по-конкретно предстоящ такъв. В тази връзка можем логично да заключим, че материални блага ще получи тази, която изяви желание и готовност за сексуален акт. Колко прозаично в днешни дни, и колко вярно. Народните мъдрости са вечни и непреходни.

От мъжка гледна точка, физиологически мокренетео на гащите може да се осъществи само чрез напикаване, така че тук за секс не може да става дума. Става дума за нещо също толкова силно, а именно родителската привързаност и грижа за потомството. Както знаем, напикаването в повечето случаи протича през ранната младост на индивида и се свързва със закъсняване в развитието н съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур.

 Някои мъже си мокрят гащите преднамерено, но това не се брои, те са корейци.

Това определено предизвиква тревога у родителя и желание да се погрижи за детето си. По тази причина децата с проблеми са по-обгрижвани от нормалното и оттук следва, че тези деца, които се напикават, получават по-специално отношение, в този смисъл и повече блага.

Ако напикаването се прояви в по-зряла възраст при индивид от мъжки пол, то значи че той се е напикал от страх, което говори за отклонения в нервната система. За това отново най-веротно са виновни родителите, които сигурно са му дали  - образно казано - "да яде рибата" в по-ранна възраст, т.е. са го глезили и обгрижвали прекомерно.

 За заключение искам да ви пожелая да са ви сухи гащите и пак да си хапнете риба. Какво по-хубаво от това?

Ваша Lu 

* най-хубавите целувки са в едно павилионче за сладки, в една пресечка на Графа.  

 Тази мома няма да си намокри гащите, но пак ще яде риба. Евала!

Как чета... е как, не е толкоз трудно!

За втори път поемам щафетата от Nostromo, който беше така любезен да ми я подаде, само дето не уточни от какъв салам е щафетата.


1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ям бонбони, докато чета. Хубавото при бонбоните е, че не ти ангажират ръцете и можеш да придържаш книжката, докато си направил някоя асана.
Близалки също много консумирам. То все пак си е бонбон на клечка, но изисква известна заетост на една от ръцете.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Аз съм традиционалист - чай или кафе. Въпреки, че избягвам да пия, докато чета, това значително намалява риска да олея както книгата, така и себе си.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Отбелязвам само в учебници. Откак списващите ги се научиха да ползват болд и айталик за по-важните неща, отбелязвания обем намаля драстично.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

Както споменах, аз обичам да ям бонбони, когато чета. Това действие доставя голяма наслада на рецепторите ми, но от друга страна насища слюнката ми със захароза. Когато се наложи да прекратя четенето, просто плюя на страницата и затварям. До следващото отваряне захарта вече се е втвърдила и така напипвам желаните 2 страници (залепнали). Отлепянето е малко тегаво, но какво да се прави...


Не, сериозно, помня ги. Честно. Може всичко друго да забравям, ама цифри помня много.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Последните няколко години - нехудожествена. Може със следващото да се сблъскам с тълпа разгневени селяни с вили и факли, но напоследък четенето на художествена литература, в качеството и на чиста фикция, ми се струва непрактично. Последно съм чела учебници, гайдове, книги фор дъмийс, албуми и автобиографични книги. Имам неутолима жажда за знания, хаха.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Обикновено гледам да свърша главата преди да приключа, но не ми е проблем да стана по всяко време.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

М'чи разбира се. Никой не обича претенциите и позьорщината. Само ми е малко жал за книгите, дето ги хвърлям, но нямам избор.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Аха, обикновено това ми отнема 2 секунди, за да погледна в долния край на страницата.

9. Какво четеш в момента?

В момента нищо не чета. Имам няколко започнати (но недовършени) книги, които сигурно ще довърша, като се пенсионирам.

10. Коя е последната книга, която си купи?

"Личният магнетизъм - същност и приложение". Разочарование, нищо ново не ми казаха, но аз и без това съм си достатъчно магнетична по природа, само да не бяха пустите вилици и лъжици дето ми се лепят... а покрай хладилника избягвам да минавам.

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Строго моногамна съм - по една.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

Време нямам. За място - на леглото. Макар на леглото асаните да се правят по-трудно.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете. Колкото повече - толкова повече. Кофтито с поредиците е, че са като сериалите. Зарибиш се, и те свършват. Пък и предполагат изкушаващия момент да пишеш книги от успешна поредица самоцелно и насила, само да издоиш кравата, докато още има мляко.

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Аз живея в изолация и нямам приятели. :(

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Аз съм естет човек и ги организирам по размер. Размера има значение.

10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.