За втори път поемам щафетата от Nostromo, който беше така любезен да ми я подаде, само дето не уточни от какъв салам е щафетата.
1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ям бонбони, докато чета. Хубавото при бонбоните е, че не ти ангажират ръцете и можеш да придържаш книжката, докато си направил някоя асана.
Близалки също много консумирам. То все пак си е бонбон на клечка, но изисква известна заетост на една от ръцете.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Аз съм традиционалист - чай или кафе. Въпреки, че избягвам да пия, докато чета, това значително намалява риска да олея както книгата, така и себе си.
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам само в учебници. Откак списващите ги се научиха да ползват болд и айталик за по-важните неща, отбелязвания обем намаля драстично.
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?
Както споменах, аз обичам да ям бонбони, когато чета. Това действие доставя голяма наслада на рецепторите ми, но от друга страна насища слюнката ми със захароза. Когато се наложи да прекратя четенето, просто плюя на страницата и затварям. До следващото отваряне захарта вече се е втвърдила и така напипвам желаните 2 страници (залепнали). Отлепянето е малко тегаво, но какво да се прави...
Не, сериозно, помня ги. Честно. Може всичко друго да забравям, ама цифри помня много.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Последните няколко години - нехудожествена. Може със следващото да се сблъскам с тълпа разгневени селяни с вили и факли, но напоследък четенето на художествена литература, в качеството и на чиста фикция, ми се струва непрактично. Последно съм чела учебници, гайдове, книги фор дъмийс, албуми и автобиографични книги. Имам неутолима жажда за знания, хаха.
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено гледам да свърша главата преди да приключа, но не ми е проблем да стана по всяко време.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
М'чи разбира се. Никой не обича претенциите и позьорщината. Само ми е малко жал за книгите, дето ги хвърлям, но нямам избор.
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Аха, обикновено това ми отнема 2 секунди, за да погледна в долния край на страницата.
9. Какво четеш в момента?
В момента нищо не чета. Имам няколко започнати (но недовършени) книги, които сигурно ще довърша, като се пенсионирам.
10. Коя е последната книга, която си купи?
"Личният магнетизъм - същност и приложение". Разочарование, нищо ново не ми казаха, но аз и без това съм си достатъчно магнетична по природа, само да не бяха пустите вилици и лъжици дето ми се лепят... а покрай хладилника избягвам да минавам.
11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Строго моногамна съм - по една.
12. Имаш ли любимо място/време за четене?
Време нямам. За място - на леглото. Макар на леглото асаните да се правят по-трудно.
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Колкото повече - толкова повече. Кофтито с поредиците е, че са като сериалите. Зарибиш се, и те свършват. Пък и предполагат изкушаващия момент да пишеш книги от успешна поредица самоцелно и насила, само да издоиш кравата, докато още има мляко.
14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Аз живея в изолация и нямам приятели. :(
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
Аз съм естет човек и ги организирам по размер. Размера има значение.
Thursday, June 10, 2010
Monday, June 7, 2010
Тия дни...
Не става кой знае какво, но дългоочакваният ми следващ фундаментален труд все още не е готов (баш като игра на Близард), а и имам порив на социалност, така че ще споделя с вас.
В петък посетих Sofia Design Week. Охраната на входа ми поиска лична карта, за което искрено му благодарих. Иначе вътре беше пълно с the cool people ™. Холандците се познаваха по това, че са 1 главa над всички други.
Бирата беше скъпа, изложените творби (вероятно на разни хора от Академията) бяха жалка картинка... Смешна работа. Предполагам следващите дни е били по-силни, но този определено не беше.
Друго... Правиха ми психо-тест във връзка с една нова работа. По принцип това не ме смущава, но има неща, които все още ме притесняват. Това са тълкуванията на въпросите и евентуалните противоречия.
Примерен въпрос: Смятате ли се за жизнерадостен човек?
Да, по принцип, когато съм сред хора съм позитивен и усмихнат човек.
Примерен въпрос: Предпочитате ли да четете пред това да се виждате с хора?
Чини ми се, че да. Това ме прави интроверт и асоциална, нали? Това обаче не значи, че не съм весел човек, просто защото не обичам да се виждам с хора. Сигурна съм обаче, че отговора ми ще наклони везните в тази насока.
Има разни капани, за да те хванат в лъжа. Като оня въпрос за митницата...
Примерен въпрос: Ако сте абсолютно сигурни, че няма да ви проверят на митницата, бихте ли декларирали всичко?
Номера е да кажеш не, щото това е нормалното, нали. Но да си представим, че има честни хора, които вярват в някакви идеали и биха си декларирали всичко, за идеята. Така, както аз си дупча билетчета по нощите, заради идеята, въпреки да знам, че никой няма да ме проверява. Хората могат да си кажат истината, макар и болни идеалисти, НО ще ги обвинят в лъжа.
Имаше и разни други неща, върху които не съм мислила много, обаче.
Изобщо тия хора как я мислят тая работа? От няколко листа с тестове ще разберат що за човек стои срещу тях. Вместо да се отделиш време да си поприказваш с човека, на кафе да идете ако щете, да му видиш погледа, стойката, излъчването, да му чуеш гласа... тестове с въпроси дали някога сте искали да умрете или дали сте крали копчета и фибички. Разбира се, на всеки му се е искало да умре в даден момент от живота си, въпреки да не е било заради кражбата на копчета и фибички.
Ай ще им се невиди и учените тикви...
В петък посетих Sofia Design Week. Охраната на входа ми поиска лична карта, за което искрено му благодарих. Иначе вътре беше пълно с the cool people ™. Холандците се познаваха по това, че са 1 главa над всички други.
Бирата беше скъпа, изложените творби (вероятно на разни хора от Академията) бяха жалка картинка... Смешна работа. Предполагам следващите дни е били по-силни, но този определено не беше.
Това, ако не се лъжа, съм аз. Доста детайлно, а? :)
Друго... Правиха ми психо-тест във връзка с една нова работа. По принцип това не ме смущава, но има неща, които все още ме притесняват. Това са тълкуванията на въпросите и евентуалните противоречия.
Примерен въпрос: Смятате ли се за жизнерадостен човек?
Да, по принцип, когато съм сред хора съм позитивен и усмихнат човек.
Примерен въпрос: Предпочитате ли да четете пред това да се виждате с хора?
Чини ми се, че да. Това ме прави интроверт и асоциална, нали? Това обаче не значи, че не съм весел човек, просто защото не обичам да се виждам с хора. Сигурна съм обаче, че отговора ми ще наклони везните в тази насока.
Има разни капани, за да те хванат в лъжа. Като оня въпрос за митницата...
Примерен въпрос: Ако сте абсолютно сигурни, че няма да ви проверят на митницата, бихте ли декларирали всичко?
Номера е да кажеш не, щото това е нормалното, нали. Но да си представим, че има честни хора, които вярват в някакви идеали и биха си декларирали всичко, за идеята. Така, както аз си дупча билетчета по нощите, заради идеята, въпреки да знам, че никой няма да ме проверява. Хората могат да си кажат истината, макар и болни идеалисти, НО ще ги обвинят в лъжа.
Имаше и разни други неща, върху които не съм мислила много, обаче.
Изобщо тия хора как я мислят тая работа? От няколко листа с тестове ще разберат що за човек стои срещу тях. Вместо да се отделиш време да си поприказваш с човека, на кафе да идете ако щете, да му видиш погледа, стойката, излъчването, да му чуеш гласа... тестове с въпроси дали някога сте искали да умрете или дали сте крали копчета и фибички. Разбира се, на всеки му се е искало да умре в даден момент от живота си, въпреки да не е било заради кражбата на копчета и фибички.
Ай ще им се невиди и учените тикви...
Subscribe to:
Posts (Atom)