Първият ми сблъсък с това чудо на природата беше 3-и курс на една учебна практика в базата на университета в Бързия. В нашия университет гъбите са на особена почит и няма как да е иначе - все пак за елфи ни обучават.
Та една вечер с една колежка слизахме към стола и кривнахме от правия път, т.е. свихме в един страничен коридор и се зазяпахме във витрината с експонатите-гъби. Нямаше как да не забележим високата и стройна осанка на Phallus Impudicus, която все още ме преследва в кошмарите ми.
Phallus Impudicus грубо преведено от латински значи "безсрамен фалос", което е едно добро име за гъба. Оказва се, че не е единственото. В своята "Обща История на Растенията" от 1597-а, ботаникът Джон Джерард го нарича "pricke mushroom" или "fungus virilis penis effigie", докато Джон Паркинсън подхожда по-палаво, именувайки го "Hollanders workingtoole" или "phallus hollandicus" в своята Theatrum botanicum от 1640. За настоящото си име гъбата може да благодари на Карл Линей, който е отчел очевидните и прилики с части на мъжката анатомия.
Топките на гъбата са спороносни тела и са 2 с такъв размер по дифолт. На височина гъбата варира от 10 до 25 см и е 4-5см в диаметър. Господ очевидно си е направил ташак.
Друго име на гъбата - common stinkhorn, произлиза от специфичната и миризма (на мърша), която привлича насекоми, които да разпространят спорите и. Гадната миризма не е пречка за разни извратеняци от някои части на Франция и Германия да я ядат, тъй като не е отровна.
Гъбен хуй, който мирише на мърша - да ви е сладко!
Разпространено е и твърдението, че гъбата е афродизиак, а през средновековието от нея са се правели любовни еликсири.
Аз като една пресметлива млада жена веднага измислих начин за комерсиализация на Phallus Impudicus - може да се отглежда в саксии и да се подарява на желаещи/нуждаещи се.
