Много хора са се пръкнали на деня, в който се отдава почит на архангелите Михаил, Гавриил и Рафаил и някои от тях логично носят същите имена. Всъщност архангелите имат доста пичовски образ в моите очи, но това е друга тема. Да се концентрираме на рождениците, които днес не са хич малко.
1. Мигел де Сервантес. Всички сме чели Дон Кихот и знаем туй-онуй за Сервантес. Не можах да отделя много внимание на биографията му, но едно нещо ми направи впечатление - Сервантес умира на 23 април, същата дата, на която умира и Шекспир. По повода 23 април е обявен от Юнеско за ден на книгата.
2. Микеланджело Антониони - още един, кръстен на Архангел Михаил. В детството си малкият Микеланджело рисувал и свирел на цигулка добре, като изнася първия си концерт на едва 9 годинки. След това почва да се увлича по киното, другото е ясно. Внимавайте сега - Антониони умира на същата дата (в същата година), на която умира Бергман. Само аз ли виждам патърн тука?
3. Микеланджело ди Караваджо. Абе що тия хора не ги оценят приживе? Дреме му сега на пепелта. И понеже съм нарцис, ето ви още един Нарцис:
4. Енрико Ферми. Ако не знаете кой е Ферми, моля, образовайте се тук.
5. И да завърша с нещо забавно - Ласло Биро, тейкото на химикалката.
Биро е бил унгарски журналист, който забелязал, че печатарското мастило изсъхва бързо и не маже наоколо. Пробвал да използва същото печатарско мастило в писалка, ама нищо не станало, защото мастилото било с твърде голям вискозитет. Така, размишлявайки с брата си химик Георг върху проблема, Биро достига до решение и го патентова в Париж през 1938.
1. Мигел де Сервантес. Всички сме чели Дон Кихот и знаем туй-онуй за Сервантес. Не можах да отделя много внимание на биографията му, но едно нещо ми направи впечатление - Сервантес умира на 23 април, същата дата, на която умира и Шекспир. По повода 23 април е обявен от Юнеско за ден на книгата.
2. Микеланджело Антониони - още един, кръстен на Архангел Михаил. В детството си малкият Микеланджело рисувал и свирел на цигулка добре, като изнася първия си концерт на едва 9 годинки. След това почва да се увлича по киното, другото е ясно. Внимавайте сега - Антониони умира на същата дата (в същата година), на която умира Бергман. Само аз ли виждам патърн тука?
3. Микеланджело ди Караваджо. Абе що тия хора не ги оценят приживе? Дреме му сега на пепелта. И понеже съм нарцис, ето ви още един Нарцис:
4. Енрико Ферми. Ако не знаете кой е Ферми, моля, образовайте се тук.
5. И да завърша с нещо забавно - Ласло Биро, тейкото на химикалката.
Биро е бил унгарски журналист, който забелязал, че печатарското мастило изсъхва бързо и не маже наоколо. Пробвал да използва същото печатарско мастило в писалка, ама нищо не станало, защото мастилото било с твърде голям вискозитет. Така, размишлявайки с брата си химик Георг върху проблема, Биро достига до решение и го патентова в Париж през 1938.
Ама ти все за рождени дни говориш, пък нищо не черпиш! :P
ReplyDeleteКато гледам този охранен Росинант, сигурно е свил питките на Санчо! :)))
Ами Ел, като не са мои, що да сторя? Па и не можем да си поискаме почерпка от Сервантес и Караваджо...
ReplyDeleteЕ, Лу, все хубави хора. Чакам да включиш и личности като Томазо де Торквемада и Влад Цепеш, придружени със скици на мъченията, които са прилагали върху жертвите си. :D
ReplyDeleteХубави, ами. Аз затова акцентирам на този времеви интервал. Иначе хубави хора са се разждали през цялата година, но поради склонността ми към манипулации на дребно другите не ги споменавам. За Торквемада няма абсолютно никакви данни на коя дата е роден, така че не мога да гадая. Шансът да е Везни е твърде малък, прекалено е решителен, а и е изгонил евреите от Испания. Не знам какво общо имаше това, просто обичам да включвам думата "евреи" в изреченията си. Цепеш е роден ноември или декември, като аз залагам на първата двадесетодневка на ноември. Неуравновесения му нрав, склонност към насилие и изцъкления му поглед ми подсказват, че е Скорпион.
ReplyDelete