Вчера ви споменах, че седмицата започва доста странно и досега така се и развива. Понеже by popular demand ми бе показано, че мога да си позволя да поствам такива неща, го правя, щото вече не знам да се смея ли, да плача ли.
Снощи разговор с един клиент, обсъждаме разни неща на развален английски. Ще карам на български за по-лесно. След като обсъдихме професионалните въпроси набързо:
- Впрочем аз съм Лука, приятно ми е! -
подава ръка за здрависване.
- Аз съм Гери, на мен също. Откъде си, Лука? -
тъп въпрос, но понякога загрявам доста бавно.
- От Итааалия! -
казано с маниера на капитан Берторели от "Ало, Ало". - Ау, Гери, ръката ти е толкова студена!
- Ние жените сме така, знаеш. Имаме ниско кръвно...
- Аааабе, жените! Това е щото си слаба. Виж сега, аз съм бил учител.(
"I've been a teacher!" каза) Сега съм малко понапълнял, ама това е заради един инцидент. -
вярно имаше 10-ина излишни кила. - Паднах от мотор. -
оголва си предмишницата и ми показва един 20-сантиметров шев. - Учил съм физиотерапия, сега ще ти кажа какво да правиш. Сутрин си правиш фреш с един пръст захар и го пиеш.
- Ама на гладно ли да го пия?
- Е както искаш, ама сутрин действа най-добре.
- Последния път, когато пих фреш, 4 дни след това имах повишена чувствителност на зъбите.
- Значи зъбите ще правиш ей така -
озъбва се и слага показалеца си пред устата и го мести наляво надясно - ей така, със сол.
- Дооообре. - давам му визитка и му пожелавам хубава вечер.
- Аз пак ще мина тия дни, ще говорим пак и ще ти обясня по-подробно какво да правиш за кръвното.
:/
...
Днес денят още не е свършил, но вече изпълни план графика за whatthefuck-овост и се надявам това да е засега. Разпечатвах някакви неща, когато влезе един арабин. Класически, мазен арабин, с крив нос, обеци и ментета на известни марки за дрехи. Влиза с протегната напред ръка, държаща реплика на известна марка часовници, с много лъскави детайли и камъчета.
- Не, не, не, не искам, мерси...
- Това за море! За Несебър!
Мигам в безпомощен опит да свържа ужасно изглеждащия часовник и Несебър. Отказвам се.
- Не искам, мерси. Имам си. -
дърпам ръкава си и показвам часовника, който - по думите на часовникаря, при който си сменях батерията последния път, "има нещо масонско в себе си".
- Ама не, само пипнеш, щото си хубава.
Правя отегчена физиономия и го хващам за каишката с надеждата, че това ще сложи край на цялата случка. За моя изненада той вади същия часовник, но в друг цвят.
- Моля пипни този.
- Ама защо? Не искам часовник...
- Ама не бе... Пипа за късмет. Щото си много хубава.
Ококорвам се леко от изненада, хващам двата часовника, пожелавам му много късмет и продажби и го пращам да си ходи.
...
Веселбата, обаче, не свършва дотук. По едно време влиза друг човек. От този обаче тръпки ме побиха. Личеше си, че нещо не е наред човека. Знаете, хората с психични проблеми имат и физиологични деформации. Очите му бяха неестествено раздаличени едно от друго, но пък иначе беше любезен. Въпреки това, гледайки как поклаща главата си, докато говори, нещо в мен се беше свило и трепереше.
- До-добър де-ден! Аз и моето семейство предлагаме билки за бронхит и а-астма. Това са много редки билки и се намират тру-трудно...за бронхит и а-астма.
- Не, благодаря, слава Богу, нямам нужда.
- Те могат да се пият от болни, но и от здрави хора. По-полезни са.
Усмихвам се и поклащам глава в знак на отрицание.
- Да-да ви предложа нещо друго тогава? Аз от много години се занимавам с интернет. *Туш!* Разработили сме сис-система за гледане на те-телевизия, която не може да се прихваща. -
вади лист хартия, на който ръчно е написано описанието на системата с технически шрифт. Трябваше да го преснимам, уникално беше.Чета по диагонала, срещам термини като cache, стрийм и Joоmla. Докато преглеждам описанието, той продължава да ми обяснява - Става въпрос за телевизия в Чечения. Там предават мюсюлмански проповеди, новини и развлекателни про-програми. И не могат да се прихващат.
Погледа ми отново за няколко секунди застива, взрян в нищото. На такива моменти във филмите пускат кадри с нещо напълно random и странно, което трябва да олицетвори какво се случва в главата на героя. Това ми се случи точно в този момент.
- Ъ... Ами... Мисля, че няма да се възползвам и от телевизията. Приятен ден!
- Ааами добре. Дооовиждане.
Знам, че си пожелах интересна седмица. Друг път ще внимавам какво си пожелавам.
Иначе и днешният ми сън беше доста wtf, но на фона на тия неща бледнее.