10-те Божи Заповеди... semi-related, просто съдържа числото 10

Досега не знаех що е то блог предизвикателство, макар да съм го срещала преди. Разни хора, дето се познават, си намигат, споменават се и си слагат линкове между блоговете, създавайки една алюзия за общност, от която винаги съм стояла настрана и който факт винаги ме е фрустрирал в известна степен. Така или иначе, поредния ми фундаментален научен труд все още е in progress, а блога последните дни е отчайващо неъпдейтван, така че от скука и известна доза егоцентризъм, ще поема щафетата от Nostromo.


1. Бях спокойно, непроблемно, но криво и доста странно дете. Не бях от "готините" в училище, почти през цялото време бях късо подстригана, постоянно трябваше да се пазя от "готините", които не пропускаха случай да ми скроят номер или да ме обидят. Това и още няколко фактора оформиха поведението ми като откровено дефанзивно и крайно потайно.

2. Прекалявам със сладкото, ама много прекалявам. Напоследък се владея, но се чудя как не съм си докарала диабет. Последния ми най-ярък спомен е, когато изядох кофичка течен шоколад 750гр. наведнъж. За моите крехки 54кг е доста, имах чувството, че щях да умра. Това не ме спря да продължа порочната практика.

3. Мразя физическите натоварвания. От неща като фитнес и бягане ми се гади. Въпреки, че съм тренирала художествена гимнастика, повечето спортове са ми отврат, особено монотонните такива. Иначе обичам тенис на маса и плуване, танци разни... това може! А, и латино мразя. Боже как мразя салса, пачанга, меренге и прочее цигании...

4. Като малка ме беше страх да не стана лесбийка. Смешно е, ама когато влизаш в пубертета, а момчетата грам не те вълнуват (щото явно не е имало интересни такива, установи ретроспекцията), почваш да се притесняваш. Това притеснение тровеше мислите ми година-две.

5. Вероятността някой електроуред да се повреди, в мое присъствие скача с 40-50%. Можете да го приемете на доверие, може и да не, не ме касае пряко.

6. Имам някаква необяснима слабост към всичко Великобританско. Още от малка, винаги съм искала да живея в Лондон. Много харесвам "Айвънхоу". Чела съм 2-та тома по 2 пъти. Роб Рой не толкова.

7. Не обичам българска народна музика, с малки изключения.

8. Харча толкова много за дрехи и обувки, че чак е болестно.

9.  Яд ме е, че от 5-6 години не съм рисувала нищо. Бях "перфекционист в най-висока степен", както казваше учителя ми по рисуване, когато се готвех за изпити. После вятъра ме отвя към София и рисуването отече.

10. По принцип не обичам да съм сред хора. Предпочитам да излизам по онова време на деня, когато хората по улиците са най-малко. Искам да съм нинджа и да съм невидима.

О, забравих: всеки, който е научил оттук за тази похвална-или-не-толкова инициатива, да се чувства свободен да сподели разни неща за себе си (препоръчително 10, за да спазим тематиката). Интернета е достатъчно показно място, за да разголим душите си, за телата е по желание.

Office 2010

Старо е, ама... лол!

It's somewhere between Arial... and Wingdings.

Часът на National Luographic: Phallus Impudicus

Днес искам да ви запозная с най-странната гъба, която съм виждала (а аз съм виждала много).

Първият ми сблъсък с това чудо на природата беше 3-и курс на една учебна практика в базата на университета в Бързия. В нашия университет гъбите са на особена почит и няма как да е иначе - все пак за елфи ни обучават.
Та една вечер с една колежка слизахме към стола и кривнахме от правия път, т.е. свихме в един страничен коридор и се зазяпахме във витрината с експонатите-гъби. Нямаше как да не забележим високата и стройна осанка на Phallus Impudicus, която все още ме преследва в кошмарите ми.

Phallus Impudicus грубо преведено от латински значи "безсрамен фалос", което е едно добро име за гъба. Оказва се, че не е единственото. В своята "Обща История на Растенията" от 1597-а, ботаникът Джон Джерард го нарича "pricke mushroom" или "fungus virilis penis effigie", докато Джон Паркинсън подхожда по-палаво, именувайки го "Hollanders workingtoole" или "phallus hollandicus" в своята Theatrum botanicum от 1640. За настоящото си име гъбата може да благодари на Карл Линей, който е отчел очевидните и прилики с части на мъжката анатомия.

Гъбата е широко разпространена в Европа и Северна Америка, като вирее от ранно лято до късна есен. Среща се и по нашите ширини, така че ако дивото ви призове да търсите Безсрамния Фалос - имате доста голям шанс за успех.
Топките на гъбата са спороносни тела и са 2 с такъв размер по дифолт. На височина гъбата варира от 10 до 25 см и е 4-5см в диаметър. Господ очевидно си е направил ташак.
Друго име на гъбата - common stinkhorn, произлиза от специфичната и миризма (на мърша), която привлича насекоми, които да разпространят спорите и. Гадната миризма не е пречка за разни извратеняци от някои части на Франция и Германия да я ядат, тъй като не е отровна.
Гъбен хуй, който мирише на мърша - да ви е сладко!

Разпространено е и твърдението, че гъбата е афродизиак, а през средновековието от нея са се правели любовни еликсири.
Аз като една пресметлива млада жена веднага измислих начин за комерсиализация на Phallus Impudicus - може да се отглежда в саксии и да се подарява на желаещи/нуждаещи се.